Докато Берьозин разказваше, Денис разглеждаше вещите на Минчев. Разни канцеларски дреболии, настолна запалка, снимка на Олга в рамка, телефонно тефтерче, връзка ключове, чифт вратовръзки.
— И дори не сте имали подозрения, че Минчев възнамерява да се застреля? — Шчербак се обърна към Берьозин. — Може да ви е казвал нещо от сорта, че животът му е омръзнал, може да се е изразило в друга форма: запой от безизходица или например гуляйджийство?
— Не, нищо подобно. Имахме вечеринка вечерта преди гибелта му, той дори се радваше, че сме се измъкнали с малко пари, че не са ни подгонили за лихви, банката не е продала дълговете на мафията и няма да се наложи до края на дните си да плащаме. Само не знаеше как да каже на Олга, че вече няма да има кола и ще се наложи да си купят по-малко жилище. Да, между другото питахте ме за следенето. Игор говореше точно за него и когато започнаха неприятностите ни, според мен той започна да става твърде предпазлив. Например резервните ключове от апартамента и колата държеше винаги тук, в бюрото си — за всеки случай. Ако изгуби своите и жена му не си е у дома, няма да разбива вратата на жилището си, я. Та прибра ключовете, дори не ги премести в сейфа, а направо ги махна и ми каза, в смисъл, посъветва ме, също да се държа по-предпазливо.
— А на Олга така и не каза? — попита Денис. Искаше да провери, от една страна, дали Олга е била абсолютно искрена с него, когато говореше, че дори не се е досещала за неприятностите на мъжа си, а от друга — доколко е реална версията на Шчербак за възможните амурни отношения между Олга и Берьозин. — Или все пак й каза?
— Срам ме е да си призная, но не знам — смути се Берьозин. — Погребението и другите задължения… тогава някак не беше до изясняване, а след това не съм виждал Олга. Знаете ли, тези дни ще се женя, бездруго се наложи да преместим сватбата, сам разбирате. О! Погледнете, последния клиент. — Той едва сега забеляза унилия тип, който вече от няколко минути разговаряше със секретарката. — Дали да не му подаря някой сувенир, а?
Берьозин започна да рови в чекмеджетата на бюрото си и измъкна стар, раздърпан брой на „Партньор“ със снимка на Минчев (и полилея на Чижевски, разбира се) на първата страница. Но като погледна някак странно Денис, последният клиент побърза да си тръгне.
В. А. Тур.
24 юни
Когато вече се качваше в колата, Вениамин Аркадиевич си спомни, че за днес има запланувано посещение, а едно от основните му правила беше: има ли и най-малка възможност, да изпълнява заплануваното. Стигна до мястото със служебната кола, освободи шофьора — все пак посещението е лично, а не работно.
Става дума, че разказа на жена си за чудотворното влияние на полилея на Чижевски и като отстъпи пред молбите й, Вениамин Аркадиевич потърси фирма „Поличаз“, която изработваше и поставяше такива полилеи. Пламенното описание на терапевтичните качества на своето изделие, което направи директорът, си каза думата и Тур купи полилей. И какво? Никакъв ефект! Само дето се засили хипертонията на жена му, неговото главоболие също си остана, а котаракът Василий — любимецът, изобщо се страхува да влиза в стаята, където е окачено това чудо на инженерната мисъл. Обаче полилеят не струва три рубли и той с неговата заплата не смята да изхвърля такива пари на вятъра.
„Всеобща безотговорност!“, мислеше той, докато наближаваше сградата на офиса. Преди перестройката нямаше да се случи такова нещо. А сега са се навъдили едни шарлатани… Никакъв контрол над дейността им! След като дадоха цял куп обещания и спечелиха от повярвалите им хора, те не носят никаква отговорност. Всичко започна от Горбачов. Този проклетник с белега не знаеше какво прави. Може би трябваше нещо да се промени, но постепенно, под ръководството на партията, а не като я унищожи. Да, мнозина искаха промени. Да, може би страната не можеше да се промени по друг начин. Тогава не биваше да се променя! Първият човек трябва да чувства отговорността за съдбата на държавата, а не да се стреми на всяка цена да реализира честолюбивите си планове. И защо да не можело по друг начин? Как можаха китайците! Запазвайки приемствеността в политиката, без да разрушават партията, те постепенно въвеждат елементите на пазарната икономика, създават отворените икономически зони. Достигнаха планомерен ръст на икономиката и при това не унищожават исторически паметници, пък били те от времето на империята или на културната революция.
Какво се разпали, сам се прекъсна Вениамин Аркадиевич и вече успокоен, влезе в офиса.