— Чий телохранител? На Арбатова ли?! Пострадалите в съзнание ли са? Видели ли са нападателите? Говореха ли нещо? Кога ги откараха?!!
— Какво означава „кога ги откараха“?! — Дребната докторка мина в настъпление. — Веднага ги откараха! Незабавно! Няма да чакаме вас! Нямам си хабер чий е телохранителят. Ето ви свидетелка — тя посочи с пръст към дамата, която се опитваше да се изправи с помощта на санитаря и момиченцето, — вървете да надувате нейната глава! — Тя гордо вирна брадичката си и като тракна вратата, се скри в микробуса на „Бърза помощ“.
Изправиха дамата на крака. Тя още не беше се окопитила след припадъка и инжекцията, изглеждаше невероятно пребледняла. С едната си ръка стискаше здраво санитаря за ръкава, а с другата неуверено правеше някакви знаци: или поздравяваше криминалистите, или се опитваше да привлече вниманието върху себе си. Следователят се разпореди, без да я удостои с поглед:
— Владимиров! Разпитваш свидетелката, оправяш се с форда и карай по-живо! Не си губи много времето със старата кошница, после ще я разпитаме подробно, само изясни общата картина — какво е станало, дали не са успели да си поделят пиячката и са се изпозастреляли, или някой друг ги е натръшкал? Така, освен това обиколи на бегом околността и потърси още свидетели! Какви са тези глупости: часът е два, слънчево, хубаво време, а в парка няма жив човек! Съвсем са се ояли тия гадове! Разбра ли всичко?! Останалите — след мен! Хайде, по-живо! След пет минути тук ще стане една… Ще надойде народ…
„Ще надойдат, разбира се, теб ще питат! — Владимиров тръгна да изпълнява шефските указания демонстративно бавно и с поклащаща се походка. Досега имаше по-добро мнение за следователя, наистина до този момент онзи главно мълчеше, от началото на дежурството си бяха разменили само две-три незначителни фрази. — Ще се насъберат големите началници — още по-добре: ще ни пратят да си продължим дежурството, пак ще си блъскаш главата с твоята кръстословица: «… дъщерята на критския цар Минос, жената на Тезей…».“
— Ангелина Германовна. — Дамата се усмихна с усилие. — Стига, може да не ме държите. — Тя пусна ръкава на санитаря и махна с ръка, за да го отпрати. — Аз съм бейбиситър1. Това е Юлечка. Юленка, say good day to policeman2. — Тя се опита да помилва момиченцето по главицата, но вместо това се люшна и трескаво се хвана за Владимиров. — Не! Ако позволите, ще се подпирам на вас.
— Разбира се! — Той предпазливо вдигна студената й длан до лакътя си и я притисна по-здраво до себе си. — Видяхте ли как стана?
— Of course3! Като в лош американски филм! — Тя изведнъж пребледня още по-силно и няколко пъти си пое въздух с отворена уста. Той вече съжали, че така на бърза ръка освободи санитаря.
— Ангелина Германовна!
— Да. Всичко е наред — отговори тя шепнешком, неестествената усмивка продължаваше да стои на лицето й, — професионално заболяване: когато се нервирам, изгубвам гласа си. Невинаги съм работила с деца, между другото, доскоро завеждах катедрата по английски език в БГУ. А всичко беше като в лош американски филм, вече ви казах. Само да не си помислите, че като съм стара кошница, значи смятам за лош всеки американски филм, по-нов от „Отнесени от вихъра“. Просто в добрите филми мафиотите не се стрелят там, където играят деца. За всяко нещо си има място, нали ме разбирате?
— Тоест имало е престрелка? Кой по кого стреля?
— Сигурно неправилно се изразих, представете си, сякаш отвътре всичко ми се скъса, още не мога да дойда на себе си. Просто е чудо, че двете с Юленка останахме читави! Стреляха от онази кола — тя посочи горящия форд, — и как стреляха! Нали знаете израза: покосявам с картечницата. Тра–та–та–та–та–та, тра–та–та–та–та, и всички на земята! Не пострада само депутатът от Държавната дума. Професионален страхливец и с още по-голям усет, отколкото собственото му куче — пльосна се по корем още преди първия изстрел, скри главата си с ръце и така трепереше, че земята се тресеше.
— Какъв депутат?! — Владимиров едва сега си представи размаха на цялата работа и изпсува наум: следователят е прав, всеки момент ще се насъберат големци и ще започне нещо, което хич не е цвете за мирисане.
— Как „какъв депутат“?! Онзи, който се разхождаше с кучето, нали неговият телохранител ви извика веднага по мобилния телефон, преди шефът му да стане. Как му беше името… Сякаш Хамкин. Прилоша ми, когато колата избухна, помолих неговите мутри да наглеждат детето — но къде ти! Тогава се обърнах лично към него: „Много ви моля, гледайте детето, всеки момент може да загубя съзнание!“ — а той ми отговаря: „Трябва да се приведа в ред!“. Ония веднага го хванаха под ръка и го отведоха.