Промяната в режима не мина без последствия: сърцето на Борис Соломонович пак започна да се обажда, чукчетата зад реброто все по-уверено заемаха предишните позиции и започваха да чукат на разсъмване, виеше му се свят… С една дума, всички прелести на депутатския живот се върнаха с лихвата.
Тази вечер Борис Соломонович седеше на работното си писалище, дори нямаше представа кога ще свърши. Току–що се върна от делова среща, на която от съображения за контактност обърна сто и петдесет грама коняк, и сега не му беше кой знае колко добре: тъпата болка в гърдите не му позволяваше да се съсредоточи. Борис Соломонович понечи да отвори горното чекмедже на бюрото, където обикновено държеше запасите от нитроглицерин, но веднага си спомни, че от известно време секретарката му Ирина Георгиевна пое грижите за попълването на „склада с медикаментите“. Той натисна копчето да я извика, но кой знае защо не последва отговор. Борис Соломонович изпита дори известна досада, когато изведнъж на вратата се почука и на прага застана самата Ирина Георгиевна. Тя беше твърде възбудена и разстроена и Борис Соломонович не на място си помисли: „Сигурно идва да моли за нещо, вечно има някакви проблеми.“ Трябва да кажем, че в секретарските кръгове дори завиждаха на представителката на Борис Соломонович, понеже той беше много снизходителен шеф, не я товареше с излишна работа, поощряваше инициативата и напрегнатостта на работата, помагаше й да реши всеки проблем, включително личните, при нужда й разрешаваше да използва служебната кола, гледаше на проточилия се обед през пръсти и изобщо беше рядко приятен при общуване. От своя страна Борис Соломонович много ценеше Ирина Георгиевна като въплъщение на специалиста от старата школа: тя виртуозно „филтрираше“ посетителите както по телефона, така и лично, мълниеносно разчистваше спешните камари книжа, гениално се справяше с офисната техника и на това отгоре правеше страхотно кафе, на което Борис Соломонович беше голям поклонник. Ирина Георгиевна не злоупотребяваше с близостта с началството, макар и красива, обличаше се направо прекрасно, а и възрастта й беше точно най-приятната за Хайкин: онези „тридесет и шест“, които освен това правят миловидната секретарка и мъдър психолог, и ценен специалист. Та Борис Соломонович се настрои да реши проблема на Ирина Георгиевна и дори подготви и ободряващата си усмивка (а го чакаше още куп работа!)
Въпреки това, както се разбра, съвсем не ставало дума за личните проблеми на Ирина Георгиевна. Като че ли се очертаваха проблеми за самия Борис Соломонович. Ирина Георгиевна започна неуверено с най-сконфузен вид:
— Борис Соломонович, стана малко недоразумение. Току-що се обади някой си Тур, старши съдебен съветник. Там е работата, че той вече два пъти днес искаше да се свърже с вас. Но нали не ме бяхте предупредили за него, погледнах в списъка — няма никакъв Тур. И го отпратих меко, както винаги, понеже, значи вие сте зает, имате срещи, преговори… Просто помислих — какво като е съветник, такива звънят постоянно, реших, че пак някой просител иска да го приемете. А той току-що позвъни за трети път, направо ми вдигна скандал, така грубо разговаря с мен, каза, че ако не го свържа с вас, ще ви изпрати официална призовка и едва ли не под стража ще ви заведат в Московска градска прокуратура… Аз дори не успях да кажа нищо, а той вече затвори. Наистина, имам номера му, каза го още предишните два пъти, и съм го записала. За бога, извинете, Борис Соломонович, престарах се, естествено, но откъде можех да знам?
Борис Соломонович въздъхна с известно облекчение, макар че в някаква степен изпитваше и досада: все пак Ирина някога така се престарава, става цербер на церберите, дори да е от грижа за шефа. Въпреки това не откри нищо особено криминално в действията й и затова реши да бъде любезен и всеопрощаващ:
— Ирочка, не се е случило нищо ужасно, действали сте съвсем правилно, може да иска какво ли не. Но щом е започнал да заплашва с призовка, значи наистина съм му необходим за нещо. Мисля, че този Тур води делото на моето Покровско-Глебово и ето че иска да изкопчи нещо от мен. Мила, обадете му се наистина, няма нужда особено да се извинявате, просто уточнете какво конкретно иска от мен и го поканете да дойде при нас. Разбрахте ли? Е, хайде…