За мен да караш някого да докаже себе си е чиста демокрация. Това е американският начин. То е проява на добро ръководство. И на добър разум.
Но за нещастие това отношение е рядкост в американския бизнес В наши дни се счита за проява на... грубост... да искаш колега или подчинен да докаже себе си. От вас се иска единствено да смятате колегата си за доказан поради липса на доказателство за противното. Иначе може да нараните чувствата му.
Днес повечето хора в бизнеса смятат, че не е необходимо да доказват себе си. Смятат, че "досието" им говори само и че не са длъжни да "се натягат" пред вас.
Сега светът на бизнеса е пълен с примадони и
нарцисисти, до един изпълнени с възвишени очаквания за това, което вие можете да направите за тях.
Колко тъжна и проклета ирония е това. Америка, най-големият световен експеримент на самоуправляваща се, самоотговорна демокрация, се е превърнала в страна на нарцисисти. Плодовете на труда на бащите ни - големият принос за успеха на нацията ни - са ни докарали дотам, че като страна се смятаме за прекалено много добри, та да вършим мръсната работа, необходима, за да докажем себе си.
Мислите ли, че мениджърите в развиващите се страни от втория и третия свят не желаят да докажат себе си? По дяволите, не. Искат го и по тази причина се боим от тях до смърт. Те желаят да се заровят в мръсотията и да направят необходимото, за да успеят. Ако не направим пълен кръгом във връзка с отношението си като страна, в края на века тези малки пикливи държавици ще профучат край нас като ракети. Америка може да свърши точно както англичаните свършиха през този век: надминати, незаслужено надменни и неразбиращи така бързото разпадане на империята.
Сега в Америка нито управленската, нито работническата класа желаят да оправдаят цената си, преди да са поискали възнаграждението.
Сега имаме управленска класа, която смята, че светът й дължи Мерцедес, и работническа класа, която смята, че светът й дължи пикап.
Днешната управленска класа води "отвисоко" и дори не желае да чуе за проблемите на работниците си. Сегашните мениджъри смятат, че строгостта означава съкращения и настоявания задържалите се на работа крепостници да вършат всичко. Повечето от днешните мениджъри са дотолкова погълнати и възхитени от себе си, че вече дори не гледат на работниците си като на отделни индивиди. За тях те са просто взаимозаменими части в огромната производствена бюрокрация.
А как реагират работниците на подобно отношение? С презрение, разбира се. Когато началникът ти гледа на
теб като на вещ, ти гледаш на него като на задник. Не го е грижа за твоите проблеми и затова теб не те е грижа за него.
Идеята за лоялност към фирмата е изхвръкнала през прозореца - защото фирмата вече не е лоялна към работника. Когато един работник се чувства като колело в машина, той не действа като разчитащ на себе си и желаещ да поема отговорност индивид. Действа като капризен, пълен с оплаквания и искащ храненик. Иска максимални надбавки. Иска доживотна пенсия. Иска пълна сигурност за работното си място. Иска тлъста пенсия без данъци. Иска месец отпуск всяка година. Накратко, не желае повече да бъде ваш служител, а ваше дете.
Според мен фирмите не дължат на своите мениджъри нови мерцедеси и не дължат на работниците си нови пикапи. Никой не дължи нищо на никого.
Вашата фирма ви дължи нещо единствено когато вършите работа. Трябва да си спечелите заслуженото чрез своите действия. Докато не го направите, сте просто едно нищо - поредното детенце, което хленчи за внимание. Когато моите подчинени във Военноморските сили се държеха така, аз им осигурявах известна доза "ориентиране в света на възрастните" - с върха на обувката си.
Сега, когато се занимавам с бизнес, пак не се интересувам дали сте се родили царе или селяни. Моето кралство още пази своя заслугократичен* строй и за мен от значение са единствено действията ви.
Как ще се почувствате, когато ви накарам да докажете пред мен стойността си? Първо, вероятно ще се ядосате. Няма да ви хареса да се доказвате. Трудно е. Но когато го направите, ще се почувствате по-добре от много време насам. Ще изпитате усещане за собствена стойност, каквото не сте усещали от години. И това чувство ще ви даде сили, надхвърлящи дори и най-необузданите ви мечти.
---
*Тук думата е MERITOCRACY - (от merit - заслуга, и сгасу от демокрация и т. н.) - управляваща класа в обществото от най-талантливите и високо развитите интелектуално. - Б. пр.
Ще се почувствате като човек, готов да наритва задници и да раздава наказания. Ще ви е жал за боклука, който се опита да застане между вас и целта ви.
И ще ви кажа за още нещо, което ще се промени у вас: начина, по който гледате на другите. Ще спрете да ги съдите според онова, което са, и ще ги съдите според делата им. А това ще промени тях.