Когато това стане, ще направите още една крачка към истинската същност на водача на истински воини.
Манталитетът на Свирепия воин: Уроци от войната
Намирах се в един хеликоптер над оцапания с масло и топъл Суецки канал и давах последни инструкции на един рейнджър от египетската армия - капитан Хадж.
"ТЮЛЕН-група 6" се намираха в Египет, за да обучават елитните командоси контратерористи на страната. Проблемът беше там, че "елитните" рейнджъри на президента Мубарак бяха тълпа тлъстогъзи негодници и тъпаци. Не можеха да стрелят, биеха се като пикли в роклички, а мотивацията им за действие беше почти като на изпаднал в кома човек.
Най-лошото беше, че йерархията им беше моделирана според архаичната кастова система на принцове и селяни. Кастовата система беше остатък от миналите дни, когато Британската империя е управлявала Египет и е предоставяла власт само на малка класа корумпирани личности от елита.
Египетските офицери, с които работех, например капитан Хадж, бяха назначени по политически съображения членове на висшите класи и смятаха, че по рождение са миропомазани със специални права. Не вярваха, че трябва да доказват себе си пред своите хора или пък пред нас, американските съветници. Ето защо не правеха нищо.
Редовите бойци също бяха ограничени от скования социален ред. Натикани най-отдолу в купчината с
лайна, щяха завинаги да си останат там, независимо колко усърдно работят или колко са смели. Затова не си правеха труд да се отличават с делата си. Нямаха стимул.
Офицерите се отнасяха с бойците като недосегаеми личности. Юркаха ги насамнатам, сякаш са слуги, а не подчинени (а ако досега не сте разбрали, че според мен има голяма разлика между слугите и подчинените, значи сте прахосали парите си за тази книга). Офицерите не водеха хората си, те просто ги насочваха. Затова нямаше никаква посока.
Капитан Хадж, който управляваше хеликоптера, трябваше да ме спусне в скутер, докато аз вися от една "пещерняшка стълба". Обучавахме египетските рейнджъри на този номер. Това е кофти маневра - много по-трудна, отколкото изглежда във филмите за Джеймс Бонд. Ако не нагласите идеално скоростта между хеликоптера и лодката, то стълбовисящото лице завършва всичко с наврян в задника извънбордов двигател. Или пък се носи по водата след хеликоптера, но без водни ски.
Лодката я караше един от най-добрите ми мъже, лейтенант Дж. Г. Род Блейк, известен още като "Шомпола* ", който беше служил с мен във Виетнам и разни други градински места из Ориента. Смятах, че опитът и мотивацията, които капитан Хадж не притежаваше, щяха да се компенсират от Шомпола. Най-малкото, това беше идеята.
Докато крещях последни инструкции на Хадж, той засукваше лъскавия си мустак разсеяно. Надменният кучи син се тревожеше повече за приликата си с Омар Шариф, отколкото за целостта на бедния ми задник. Когато стиснах стълбата, Хадж си играеше със златните копчета на изработения по поръчка летателен костюм. С ръмжене му казах да внимава, но той дори не вдигна поглед. Беше първокласна примадона и изобщо не му пукаше какво мисля за него. Смяташе, че е успял да се нареди на хубаво местенце и не трябваше да доказва нищо на никого.
---
*Игра на думи с името Род (Rod) и Ramrod (шомпол). - Б. пр.
Приближихме се над лодката и започнаха да ме спускат.
Под мен навигаторът крещеше инструкции в ухото на Шомпола, а той летеше по канала и от време на време хвърляше поглед през рамо към мен.
След по-малко от минута се намирах само на около метър над водата и около метър зад лодката. Понечих да хвана протегнатите към мен ръце от скутера.
Тогава по непонятна причина - навярно поради вятъра или просто от обикновена глупост - Хадж изведнъж намали скоростта.
Докато се усетя, Шомпола също намали скоростта, което беше непозволено. Той трябваше да поддържа постоянна скорост и да остави хеликоптера да го догони.
Праснах се силно в кърмата на лодката, отскочих и се забих във водата. Плъзгах се по повърхността й като плосък камък. За такава маневра си има хитрост, но в по-голямата си част всичко е инстинкт. При скорост като тази човек просто се опитва да не позволи на водата да откъсне ръцете и краката му.
Когато се събрахме в основния лагер, извадих Шомпола и Хадж от строя и ги сдъвках. Става дума просто за стандартно сдъвкване на задника. Тъпи, проклети, тънкохуести, лайномозъчни кретени и смукачи на гнойни пъпки! И така нататък, и прочие. Обичайните неща.
Шомпола понесе критиката като мъж и всичко беше забравено - по-късно тази вечер се събрахме и изпихме към четиринадесет бири "Стела".