Но капитан Хадж очевидно не беше свикнал с неприятни думи, насочени към него, защото започна да ми отговаря. Което не беше умно, тъй като тялото ми все още пареше от пльоскането по корем.
Затова го грабнах и го нашамаросах, докато се посере.
Той ме гледаше напълно смаян. Очите на подчинените му ставаха все по-големи и по-големи, та чак ме хвана страх да не изпаднат от главите им и да се затъркалят по асфалта.
След това ги освободих и си отидох.
Бях казал каквото имах да казвам: не ми пука кой си - ако ще да си шибаният внук на крал Фарук. Ако ще работиш с мен, ще те преценявам по делата и колко добре ги вършиш. Не ми пука кой си или кого познаваш. Не си играя на фаворити.
Хадж беше се осрал и изложил живота ми на опасност, затова в моя тефтер стоеше по-ниско и от камилско лайно на дъното на пресъхнал кладенец.
Така се отнасях с него през следващите шест месеца.
Постепенно подчинените му схванаха посланието ми: оня не е нищо - една празна униформа, и толкова.
През следващите шест месеца бойците на Хадж започнаха да действат като войници, а не като слуги. Следвайки примера ми, започнаха да се отнасят към него със слабо прикрито презрение.
Египетските редници насочиха своята лоялност към мен. Поемаха рискове и доказваха себе си. Много скоро някои от тях станаха истински воини. Гордеех се с тях и им го показвах. По-късно двама от тях станаха офицери, макар и с много трудности.
Скоро след като си отидох, Хадж беше помагал при ръководенето на антитерористичния взвод, който нахлу в отвлечен египетски самолет в Малта. При тази зле замислена операция бяха убити петдесет и седем заложници.
Хадж трябвало да отговаря за ролята си в оплесканата операция. Той помолил двама от своите редници да покрият задника му и да кажат, че е бил безупречен.
Отговорили му да върви по дяволите.
Хадж изхвръкна от армията.
Ако беше умен, щеше да си научи урока по "лесния" начин, когато го шамаросвах.
Но боклуци като него не научават нищо. Те си мислят, че са по-добри от всички останали чак докато собственият им нарцисизъм ги унищожи.
Манталитетът на Свирепия воин: Уроци от бизнеса
През 1896 г. един наперен млад бизнесмен си намерил работа като продавач на касови апарати към Националната компания за касови апарати в Бъфало*, Ню Йорк. Но не го бивало изобщо за това. Изнасял една и съща готова реч на всеки потенциален купувач, но никой от тях не кълвял. През първите две седмици не направил нито една продажба.
Хлапето било доста надуто, защото вече имало успех като продавач и собственик на месарски магазин. Затова му било трудно да приеме факта, че не може да продава касови апарати. Решил, че някой трябва да го улесни някак си.
Отишъл и се разхленчил пред шефа си. Но шефът му експлодирал. Откачил. Започнал да разкъсва хлапето на части. Шефът, взискателен старец на име Джек Рейндж, крещял на хлапето с думи като за псе или улична котка. Знаел, че хлапето е с нежна душа, но не му пукало. Той е бил напълно демократичен: замерял с лайна всеки. Единственият начин някой да се отпише от списъка за замеряне с лайна на Джек Рейндж бил да докаже себе си.
Хлапето посиняло от гняв. Възнамерявало да каже на стареца да върви по дяволите, стига само да успеел да го прекъсне.
Но докато крещенето продължавало, хлапето разбрало:,JIpae е. Аз се оплесквам и не е виновен никой друг, а самият аз." Хлапето си затворило устата и поело урока.
След това двамата излезли и старецът го научил как да импровизира с подготвената реч. Старецът смятал, че макар и адски строг, шефът пак трябва да бъде помощник на хората, които работят за него.
С помощта на стареца хлапето направило първата си продажба. Старецът останал с него, докато направило още няколко продажби.
Много скоро хлапето станало най-добрият продавач във фирмата. Не след дълго то ръководело своя собствена фирма.
---
*Пристанище в западната част на щат Ню Йорк, на езерото Ери. - Б. пр.
Преди края на кариерата си хлапето -Томас Уотсън старши - промени американския бизнес завинаги със своята нова малка фирма, наречена "Интернешънъл Бизнес Машийнс", или Ай Би Ем.
По средата на кариерата си Уотсън въвел сина си, Том Уотсън младши, в бизнеса. През първия ден в офиса бащата го завел при един ръководител от средно ниво. Уотсън казал на сина си:
- Том, това беше Чарли Кърк.
След това казал на сина си, че ще бъде помощник на Кърк. Том Уотсън младши бил слисан. Очаквал да започне работа сред директорския състав. Но не така ръководел фирмата баща му. Уотсън старши бил научил урок от стария Джек Рейндж: Всеки трябва да докаже себе си. Дори и синът на шефа.