Том Уотсън младши имал достатъчно разум, за да не започне да се оплаква, че трябва да доказва себе си пред собствения си баща. Ако го е сторил, баща му сигурно е щял да го уволни веднага. Уотсън старши бил строг, язвителен и прям - истински свиреп и непокорен воин.
На Уотсън младши му трябвали няколко дни, за да преодолее шока. Но се почувствал по-добре, като разбрал, че в Ай Би Ем помощник не означава лакей. Всъщност Уотсън старши настоявал всички ръководители да смятат себе си за помощници на своите подчинени.
В Ай Би Ем имало йерархия, но тя не се определяла от заемания пост. Определяла се от делата и постиженията.
В крайна сметка Том Уотсън младши поел Ай Би Ем и я направил една от най-легендарните компании на Америка. Списание "Форчън" го нарече "най-успелия капиталист в историята".
Том Уотсън бил толкова прям, открит и взискателен, колкото и баща си. Запазил управлението на Ай Би Ем за най-талантливите и интелигентните. Не се боял да се изправи срещу всеки и по всяко време. Имал остър език и можел със зъби да откъсне задника на мечка.
Веднъж, когато крещял по някого на събрание, един от вицепрезидентите му попитал друг:
- Знаеш ли защо всички те търпят тези негови глупости?
- Защо?
- Защото стават въшливи от пари! Семейство Уотсън се отнасяли с всички по еднакъв начин. И няма по-добре управлявана фирма.
ГЛАВА ТРЕТА
ТРЕТАТА ЗАПОВЕД
"Не прави нищо, което аз не съм направил преди
теб - така ще станеш воин по мой смъртоносен
образ и подобие."
Не изпращам войници на опасност, пред която не съм изправян самият аз.
- Херцогът на Марлборо*
Бил съм там, правил съм го. Сега ти иди там и го направи!
- Ричард Марчинко
Казвах "Идете смело сред англичаните", след което отивах смело самата аз.
- Жана Д'Арк
Примерът е в предводителството.
- Алберт Швайцер**
Знаете ли фразата "Слушай какво ти казвам, а не гледай какво правя"? Опитайте да водите хора в бой с подобно отношение. Но по-добре си донесете и огледало, за да зяпате собствения си задник, защото нито един от хората зад вас няма да го пази.
Днес твърде много "предводители" говорят за работата в екип, но те определят екипа като своите подчинени, а самите те, предводителите, са встрани.
---
*Джон Чърчил (1650 - 1722), английски генерал. - Б. пр. **Алберт Швайцер (1875 - 1965), елзаски писател, музикант, лекар и мисионер, в Африка. Носител на Нобелова награда за мир през 1952 г.
Ако вие сте предводителят, но не сте част от екипа, то значи нямате никакъв екип. Имате бюрокрация. И дори и малка бюрокрация да е, ще функционира като такава - не много добре.
Ангажираността не е нещо, което може да се изисква от вашите хора, тя може единствено да бъде давана от тях. А вашият екип ще се ангажира с вас единствено ако знае, че бихте извършили това, което искате от него.
Запомнете, всички велики предводители воюват не за самите себе си, а за своята кауза. И повечето от подчинените им са като тях. Лоялността на подчинените е предимно насочена към каузата, а не към водача. Затова, ако членовете на вашия екип видят, че не желаете да жертвате всичко за каузата, няма да искат да ви следват. Ще последват някой друг, който прави онова, което казва.
Ако казвате "ти иди първи", няма да бъдете водач. Вие просто ще бъдете шефът, щастливият кучи син, който някак си се е добрал до властта.
Както споменах по-рано, не е задължително каузата ви да е алтруистична и абстрактна. Не трябва да се борите за прекратяване на световния глад. Може просто да се борите, за да не позволите на фирмата си да обърне петалата. Това е велика кауза - ако чрез нея вие и служителите ви сте предпазени от опашките с безработни.
Ако желаете вашият екип да "прави каквото правите вие", то единственият възможен начин за действие за вас е да изнесете задника си пред тях и да направите нещо. Може би това ще означава да прекарате няколко часа в производствения цех, да опаковате сандъци, в случай че е необходимо да се изкара някоя важна партида. Може би това означава да отидете при секретарката и да лижете пликовете, ако трябва да изпратите важни писма по пощата. Очевидно можете да се обадите на някоя агенция за временна работна ръка, която да ви свърши тази работа. Но ако го направите, ще загубите адски добра възможност да изпратите важни послания до хората си.
Едно послание е, че това, което вършат, е важно. Друго - не считате себе си за по-добър от тях. Трето -
вече знаете от първа ръка колко трудна е работата им. Когато изпратите тези послания - с делата си, а не с устата, - ще вдъхновите хората не само да вършат работата си по-добре, но при нужда да свършат и работата на друг.