Ако обучавате хората както трябва, те няма да могат да разпознаят учението от истинската задача. И най-малкото, истинската задача би била по-лека.
Обичам от време на време да чета книги по психология и съм установил, че в момента е модно да се казва, че много невротични хора са "натрапчиво самоуверени". Съгласно теорията, ако не се грижите достатъчно за едно малко дете и не посрещате нуждите му, то започва само да се грижи за себе си на твърде ранна възраст, а това го обърква. И тъй като то е просто едно уязвимо малко дете без реални умения или сила, то компенсира със самонадеяност. След това, когато порасне, продължава така и винаги се отнася най-параноично към осигуряването на достатъчен брой резервни системи и обезопасителни устройства. Не може да се успокои, докато не изпипа всичко в най-малки подробности. Така прави живота си мизерен.
Е, аз ви казвам да намерите този мизерен кучи син и да го наемете на работа, защото точно той е човекът, когото желаете до себе си в битките на бизнеса.
Ако желаете да сте с някой, който е уравновесен и мек по характер, идете и намерете шибания динозавър Барни*. Но не го водете в боя. Заведете го да играе голф или да пие бира, или пък да пее "Обичам те, обичай ме".
Колкото повече работя с големите корпорации, толкова по-ясно ми става, че в повечето случаи висшите директори не изискват готовността и жилавостта от хората си, необходима в съвременното световно обкръжение. И после се чудят защо японците или корейците им наритват задниците на всеки ъгъл.
Например повечето корпорации изразходват доста пари, енергия и време в разработване на стратегически планове и тактики. Но оставят съвсем малко време за проиграване на тези планове - в игра на войници, за да видят дали плановете вършат работа, или ще се разпаднат още при първото посещение от страна на мистър Мърфи. Присъствал съм на много семинари за ръководни кадри, на които най-висшите служители изготвят подробни бойни планове. Но после... толкова, край. Време за голф!
Вместо това трябва да оставят проклетите си пръчки за голф у дома и да заздравяват отношенията си в разиграване на реален сценарий в реално време, на който да проверят плана си. Така не само ще проверят плана си, но ще разберат и как мисли врагът.
"Червената клетка", нашият екип, който проверяваше военноморските бази, като "играеше терорист", имаше изключителен успех при разкриването на уязвимите места. Позволено ни беше да мислим, действаме и живеем като терористи. И след като свикнахме с техния начин на мислене, ни стана изумително лесно да откриваме слабите места и да ги използваме. Виждахме военноморските сили по-добре, отколкото самите те себе си.
---
* Син динозавър от известен американски комедиен сериал. - Б. пр.
Знаете ли с какви очи гледа на вас конкуренцията? Ако сте се учили достатъчно, ще знаете.
Манталитетът на Свирепия воин: Уроци от войната
Когато си на война, трябва да си готов да умреш. Нямам предвид, когато си в боя. Имам предвид през цялото време - дори когато просто се обучаваш.
Всъщност, ако не се обучаваш достатъчно, че да рискуваш да умреш, значи не се обучаваш истински. Просто отбиваш номера. И ако отбиваш номера, никога няма да си готов за истинската случка. Когато истинската случка се случи, мога да гарантирам, че ще бъдеш уплашен. Ще бъдеш объркан. Ще се тревожиш за приятелите си. Ще си имаш работа с Мърфи. Ако по време на учение не си бил изправян пред всичко това, няма да си подготвен. Когато се случи истинската случка, няма да знаеш дали да се осереш или не.
А стане ли това, няма да имаш втори шанс. Просто ще имаш честта да умреш за страната си - а по думите на генерал Патън* далеч по-добра идея е да оставиш другия кучи син да умре за своята.
Извеждах "ТЮЛЕН-6" в пустинята, за да се упражняваме в скокове от голяма височина с ранно отваряне на парашута. Целта на такъв скок е да напуснеш самолета възможно най-далече от врага си, за да не чуе той самолета ти. Може да си на двадесет мили встрани, когато скочиш. След това използваш парашута си като крило, за да се приближиш тихо към целта си. Когато най-после пристигнеш, единственият начин врагът ти да разбере, че си наоколо, е, като погледне задника си и открие, че изведнъж се е напълнил с куршуми.
Но моите хора мразеха тези скокове. Всеки човек с разсъдъка си би ги мразил. Измръзваш адски и дори нямаш достатъчно въздух за дишане при по-големите височини - за началната част на скока трябваше да се носи кислородна бутилка. Освен това скоковете бяха опасни -