Манталитетът на Свирепия воин: Уроци от
войната
Джим Уотсън "Кръпката", челният дозор на моя
взвод във Виетнам, залегна и въздъхна.
- Пред нас има минирано поле, шефе - каза. Забелязал беше детонатора на виетнамска мина.
Противопехотна мина - от онези, дето са достатъчно мощни, за да ти откъснат краката и топките, но иначе не нанасят силни поражения.
- Можеш ли? - попитах. Питах дали може да преведе взвода през минното поле като челен дозор.
- Няма проблеми - отговори той. Но не се хванах. Изглеждаше съсипан. Очите му бяха пълни с червени венички, униформата - мокра от пот, а дишането му -слабо и механично. Беше ни водил цял ден и сега, вечерта, нямаше никакви сили.
- Аз ще водя - казах му. Той понечи да възрази,
но го прекъснах.
Това беше в началото на първия ми престой във Виетнам и все още нямах голям опит като челен дозор, затова помолих Кръпката да ми обясни някои от номерата. Той ме просвети по много технически въпроси за нещата, които трябва да внимавам и слушам.
Когато свърши, го запитах:
- Как ще разбера дали го правя както трябва?
- Ще разбереш - отговори, - когато всичко започне да те боли.
- Всичко ли?
Той кимна и посочи очите си, врата, гърба, стъпалата, ръцете, дори и ушите си.
- Всичко.
Тръгнахме. Целият взвод беше разтегнат зад мен по пътека, не по-широка от тридесет сантиметра. Мълчаливо напредвахме сантиметър по сантиметър.
Напрегнато оглеждах земята пред себе си. Всяка купчинка представляваше заплаха. Заслушвах се във всичко около себе си така усилено, че чувах как кръвта циркулира в собствените ми очи. Душех въздуха, за да
доловя издайнически миризми. Движех се приведен, но не издавах никакви звуци.
Тридесет минути по-късно ризата ми залепна от пот към тялото. Очите ми пареха. Ушите ми бяха така "отворени", че всеки път, когато изкрещеше някоя птица, аз едва не изскачах от обувките си от страх.
След час се изправих и дочух пукане на кости в гръбнака си. Позволих на вниманието си да се насочи към собственото ми тяло и внезапно осъзнах, че всеки мускул ме боли и сетивата ми са така напрегнати, че болеше да слушам и гледам.
Сега разбирах какво искаше да каже Кръпката. Всичко ме болеше. Всичко. Това означаваше, че се справям добре.
Приветствах болката. Приветствах я от свое име, от името на хората си, на жена си, на децата си, на тестисите си и на Военноморските сили на Съединените щати. Радвах се, че изпитвам тази болка. Тя ми беше приятел.
Продължихме напред, като изминавахме по около метър в минута. Започнах да долавям нещо. Не мога да кажа, че чух нещо или че видях или усетих, или пък помирисах. Но всичките ми сетива, работещи в унисон, казаха: "Опасност!"
С пресипнал глас изръмжах:
- Лягай! Веднага! - и всички се проснаха. Когато падах, един залп от автомат "АК-47" опари
врата ми. Виетнамците се намираха на три метра пред нас, в храстите.
Ударихме ги с толкова силна стрелба, че трябва да им се е сторила като стена, която ги върна назад. След това един от хората ми се изправи на колене и започна да стреля с противотанково оръжие. БААМ! Някои от виетнамците полетяха във въздуха, а другите крещяха и останаха заровени в пръстта.
Размахах пръст в кръг.
- Разкарвай се! - изкрещях.
Спуснахме се обратно по пътеката, по която бяхме дошли. След няколко минути бяхме в безопасност -
доколкото беше възможно да си в безопасност в джунглите на Виетнам.
Когато най-после се добрахме до бараките, Кръпката ми купи една бира. После аз му купих една.
Бях участвал в още една битка и научил още един урок: когато искаш единствено да победиш, не обръщаш внимание на болката.
В момента на крайно предизвикателство болката е най-добрият ти приятел. Тя ти казва, че правиш всичко както трябва.
Манталитетът на Свирепия воин: Уроци от бизнеса
Един от героите от инвазията в Нормандия по време на Втората световна война, както и от битката при Булж*, е бил един млад американец на име Фил Уелтман. Той започнал тези битки като редник. Но по време на бойните действия се издигнал до звание старши сержант и накрая получил едно рядко бойно назначение, като лейтенант, издигнал се до това ниво, защото всички хора над него били убити. Бил награден също и с френския орден "Военен кръст".
Уелтман лесно е можел да избегне битките, защото бил водещ агент в най-известната агенция за таланти в света - фирмата "Уйлям Морис". Уелтман можел да използва връзките си по високи места, за да стои извън боя. Например малко след битката при Булж Уелтман закусвал с пътуващата звезда Дайна Шор от Организацията на военните служби**, която била негов клиент, и с генерал Джордж С. Патън. Но Уелтман никога не мислил да използва връзките си, за да остане в безопасност. Това щяло да наруши кодекса на личната му отговорност.