За начало трябваше да поздравим зората от корема на един модифициран "Боинг" 727, след това да паднем на шест мили през въздуха, да кацнем в океана, да надуем една лодка и да се доберем до брега.
Никой не искаше да го прави. Аз. Другите. Човекът, който особено силно не желаеше да го прави, беше старият ми приятел от плувната двойка по време на обучението по подводна диверсия - един главен старшина на име Мак, който дори не обичаше височините - а да не говорим за скачането от тях. Но Мак беше жизненоважен елемент от частта ни, защото беше опитен, умен и смел до безкрай. Той беше най-старшият ми подчинен и висш съветник по въпросите на духа на групата. Когато духът на Мак биваше понижен, се понижаваше духът на всички, защото момчетата гледаха от него.
Духът на Мак беше определено понижен през нощта,
когато завлякохме задниците си в "Еглин". Той се ужасяваше от онази първа дълга стъпка от самолета на следващото утро.
Мак се напъха в сержантския клуб в базата, за да удари достатъчно бири, та да се изправи щастливо пред идващия ден. И там го намерих, паркиран до бара, седнал до един ветеран от Втората световна война, който присъстваше на събиране на ескадрила бомбардировачи - май 407-а, която, спомням си, би до посиране генерал Ромел в Северна Африка.
Старият войник се казваше Върн и мяташе будвайзерите така ефективно, докато разсъждаваше над войната, че двамата с Мак трябваше доста да се напънем, за да не изоставаме.
Започна да ни разказва за тренировъчните си мисии по време на Голямата война. Преди да тръгне за Африка, бил стациониран в Айдахо, където бил началник на полетите на Джеймс Стюарт, актьора, който се записал във Военновъздушните сили като летец.
Стюарт, разправяше старият войник, бил много смотан на земята, но вдигнел ли се във въздуха, се превръщал в животно, ставал от онези пилоти, които обичат да вършат неща, като прелитане през празен хангар всяка сутрин, просто за да раздвижат сърцето си.
Един ден двамата със Стюарт били на тренировъчен полет в планинската верига Сотуут, когато един от основните им навигационни прибори се прецакал. Само за няколко минути били напълно загубени. Имали малко гориво и започвали да мислят за приземяване - където и да е. Но преминали над един хребет и не намерили място за кацане. Прелитането над хребета изсмукало повечето от горивото им. Вече наистина трябвало да кацат, но, разбира се, не можели. Това била версията на закона на Мърфи от 1940г.: закона на дядото на Мърфи. Проправяли си път през един лабиринт от върхове и канари, а горивото им съвсем привършвало.
Сержантът каза, че Стюарт нямал представа какво
трябва да направи. Затова, като умен предводител, който уважава своите колегивоини, поискал помощ.
- Стюарт ми каза: "Е, ъъ... Върн... ако имаш някакви... идеи... аз съм целият в слух."
Сержантът поел управлението. Знаел доста трикове и знаел как да запазва спокойствие в лоша ситуация. Израснал бил в Додж Сити* към края на каубойските времена и бил достатъчно печен, че да отхапе главата на гърмяща змия, както и достатъчно изобретателен, че да гледа пшеница в прашната долина.** Накратко, бил предводител, който чакал възможност да поведе.
Насочил самолета обратно към хребета, който ги блокирал в планините.
- Казах на Стюарт: "Това е. Ако не се прехвърлим обратно, значи няма да се върнем никъде."
Но нямало достатъчно дълъг хребет, покрай който да се засилят, за да наберат необходимата височина и да се прехвърлят от другата страна.
- А Стюарт казва: "Е, ъъ, смятам, ъъ, че ще трябва да... наберем малко височина в... тирбушон."
Затова Стюарт започнал да лети по спирала нагоре, като постоянно се отдалечавал от хребета точно преди да се ударят в него.
Накрая направили един последен опит да минат над планината. Снежният връх летял към тях. Хлъзнали се над него.
Поинтересувах се дали старият войник е гледал настрани по време на това последно прелитане, за да проверява приборите, или е гледал напред, откъдето е можел да види всички кървави подробности. Затова попитах:
- Ти къде седеше по време на това последно прелитане?
Той ми отправи празен поглед през дебелите си очила.
---
* Град в северозападен Канзас, на река Арканзас. Синоним на беззаконие. - Б. пр.
** Районът в южните централни щати, страдал от прашни бури през тридесетте години. - Б, пр.
- Къде седях ли? Ами в куп лайна, разбира се! -отговори.
Мак го прасна по гърба. Аз му купих нова бира.
- Обзалагам се, че на следващия ден си бил отново на полети, а? - запитах.
- По дяволите, да, отново летяхме. Това беше работата ни. Мразех я. Но, знаеш, тогава беше война. Трябваше да го правиш. Освен това беше по-хубаво, отколкото да се опитваш да боядисваш плевни по време на прашна буря.