(За да не бъркате по джобовете си, ето ги: лицето на Линкълн, мемориала на Линкълн, "Един цент", "Уповаваме се на Бога", датата, "е Pluribus Unum", "Съединени американски щати" и "Свобода".)
Ненадеждната памет не е единственото нещо, което кара хората да виждат нещата по различен начин. Най-лесно на света е да манипулираш схващането. Ще ви дам пример. На голяма група хора е показан филм с две удрящи се коли. След това е разделена на две групи. Едната група е запитана: "Колко бързо са се движели колите при сблъсъка?"; а другата: "Колко бързо са се движели колите при контакта?" Групата, чула думата "сблъсък", смятат, че колите се движат с около 40 мили в час. Хората, чули думата "контакт", са определили 30 мили в час. И двете групи са смятали, че правят обективни, рационални предположения въз основа единствено на видяното от тях. Но и двете са били манипулирани от подсъзнателни предразсъдъци.
Виждал съм моряци на товарни пристанища да товарят пълни варели с бензин с пълна грижа и внимание, а след това с безразсъдно безгрижие да мятат празни варели, изпълнени с газове, въпреки че им е казано, че
празните са далеч по-опасни от пълните варели. Защо правят такива глупави неща? Защото неволно смятат, че празните варели са по-безопасни. Не са можели да преодолеят предварително оформените си идеи. Може би затова мъкнеха варели на пристанището, а не бяха
станали офицери.
Друг проблем с въобразяването е, че то рядко предвижда пристигането на мистър Мърфи с неговата малка торба с откачени трикове. Но не забравяйте, че това слузесто копеле е някъде там навън и чака да си въобразите всички онези умни неща. Знаете ли онази любима фраза на големите правителства и големия бизнес "превишаване на разходите"? А чули ли сте някога за "премаляване"? Никога. Защото нашето прекомерно институционализирано общество приспива хората, които правят предположенията, дори онези "обективни" бюрократи, дето съставят прогнозните бюджети, и ги прави самодоволни. Мистър Мърфи? Никога не са чували за него.
Какво приспива тези хора и ги кара да забравят Мърфи? Просто е. Нали не става въпрос за техните пари.
Все им е едно.
Но дори ако имате малка фирма - и ако това са вашите пари и ви пука, - пак има вероятност да си въобгъзите тъпи неща въз основа на розови прогнози. Как така ли? Защото просто нямате достатъчно смелост да застанете лице в лице с фактите. Ако си кажете истината - че всичко, което може да се обърка, ще се обърка, -навярно никога няма да се осмелите да направите нищо. Вероятно гледате на оптимизма като на нещо здраво. Може би е така в личния ви живот - но в бизнеса е адски опасен. В бизнеса оптимизмът е добър за продавачите, защото те могат да заразят купувачите с него и да направят продажби. Но за един ръководител това е порок -поредното необосновано въобгъзяване. Ръководителите не могат да бъдат оптимисти - те трябва да сареалисти. Ако правят оптимистични въобгъзявания, не след дълго ще затънат до очните си ябълки в лайна.
Нека ви кажа какво стана с един ръководител. Въобразявал си разни неща без основание, довел една голяма фирма до фалит и изкарал няколко семейства навън на студа. След това умрял и бързо заминал за ада за греха въобразяване. През първия му ден в ада го посреща дяволът и казва:
- Имаш право да избираш от три различни места, в които можеш да прекараш вечността.
Сатаната отваря врата номер едно: голяма стая, пълна с хора, които получават ритник в задника - шут след шут. Ръководителят попитал:
- Още какво имате?
Сатаната отваря стая номер две: голяма стая с хора, на които им бият шамари - пляс, пляс, пляс\ Никой не изглежда особено щастлив. Ръководителят казал:
- Може би. Но нека видим стая номер три. Дяволът отваря вратата. Стаята била пълна с хора,
застанали до колене в лайна и хванали в ръце чашки и чинийки за кафе, а една горгона с бич ги наблюдавала. Ръководителят си въобразил нещо за последен път - защото изобщо не можел да се поучи от грешките си. Въобразил си, че може да понесе третата стая: лайната смърдели ужасно, но той обичал кафе. Затова казал на дявола:
- Трета стая.
Вратата се треснала зад гърба му. Резетата щракнали. Бил заключен във вечността.
- Окей! - изкрещяла горгоната. - Край на почивката за кафе! Заеми челна стойка!
Ръководителят е трябвало да задава повече въпроси. Не да си въобразява, че нещата винаги ще бъдат такива, каквито са сега.
Пол Маккарти, отличният и прилежен редактор на автобиографията на Свирепия воин и романите, които написахме заедно с Джон Вайсман, е майстор на невъобразяването. Той никога не приема един факт за истина, докато не го провери. И никога не си въобразява, че читателят ще разбере нещо само защото го разбира