той. Затова Пол изисква абсолютна яснота от мен и Джон. В Ню Йорк има хиляди амбициозни редактори, но само малко са на нивото на Пол - отчасти, защото той е дисциплиниран по отношение на невъобразяването.
Ако искате да печелите битките си, позволете на съперника си да си въобразява - а след това открийте какво си е въобразил. Ако знаете предположенията на врага си, значи сте уловили елемента на изненадата. А ако елементът на изненадата е ваш, значи можете да определите правилата на боя. Имате контрол да определите къде да започнете сражението с противника, кога да го направите и колко продължителна да бъде
схватката.
В степента, в която е необходимо да правите предположения, трябва да изготвите алтернативен план за действие, в случай че предположенията ви се окажат погрешни. Трябва винаги да имате резервна позиция, план "Б". Ако сте истински водач, дори резервните ви системи ще имат свои резервни системи.
И тогава, когато предположенията ви се разпаднат, вие няма да се разпаднете заедно с тях.
Бъдете гъвкави и ще побеждавате.
Бъдете сковани, приемете обичайните мъдрости, въобразявайте си - и ще загубите. Гарантирам ви.
Манталитетът на Свирепия воин: Уроци от
войната
Във войната с Виетнам така наречените най-добри и най-умни хора в Пентагона се опитваха да "формират" войната от три хиляди мили разстояние. В края на краищата те имаха хубавите компютри. Министърът на отбраната Робърт Макнамара смяташе, че ще може да произведе военна победа, като използва същите методи от монтажната линия, които използвал в компанията "Форд". Глупаво. Колите и убиването са два различни занаята.
Според това, което фотьойлените генерали са си въобразявали, ние там, на бойното поле, бихме следвали покорно строгите им, сковани оперативни ръководни принципи. Още веднъж глупаво. Когато си там и някой стреля по задника ти, от време на време сам изменяш ръководните принципи.
Поне аз винаги го правех. Други - не. И не всички те се върнаха у дома.
Според един ръководен принцип, когато излезем с речни лодки, за да ограничим засадите на виетнамците по водните пътища, ние трябваше да влезем в сражение с врага, докато го покорим, а след това да прекратим патрула и да си тръгнем. На пръв поглед стратегията изглежда добра. Вършиш си работата, туряш му края, тръгваш за бира, прегрупираш се и живееш още един ден, до новото сражение.
Проблемът беше там, че след като съблюдавахме тези ръководни принципи в продължение на няколко месеца, Виктор Чарли схвана картинката. Познаваше модела на действията ни.
Знаейки какво си въобразяваме и очаквайки неотклонните ни действия, Чарли виждаше патрулния ни кораб, тръгнал с бумтене нагоре по река Басак, и изпращаше примамка - някой беден, безкъсметен копелдак, който влизаше в малка схватка с нас и умираше, избягваше или биваше пленен. След това си тръгвахме към дома, за да спазим начина на формиране на боя - като си въобразявахме, че сме срещнали врага и сме го победили. След това виетнамците се захващаха с истинската работа. Придвижваха войските и припасите си необезпокоявани през реката.
Е, дойде ден, в който вече не можех да търпя тази идиотщина. В края на краищата имах си свой мозък и отказвах да приема, че тези нищожни малки нападения срещу нас не са измамни.
Един ден след подобно нападение завих обратно и тръгнах към дома.
Чарли си беше въобразил, че се връщаме към базата. Както обикновено. Затова започна да придвижва припасите си през реката.
Но за голяма негова изненада мистър Дик и неговите весели мъже се върнаха с гръм. С Уотсън Кръпката на газта, ние се понесохме към тях и двата извънбордо-ви двигателя "Меркюри" от по 110 конски сили ревяха на пълна мощност, а бордовата картечница М 60 стреляше на залпове. Виктор Чарли беше хванат по пижама, свалена от кръста надолу. Сега той беше жертва на въобразяването. Чарли пусна провизиите си във водата и побягна като луд.
Около нас водата започна да изригва на гейзери, когато се посипа дъжд от куршуми. Внезапно тюленът до мен изрева и от него започна да се лее кръв. Метнах го на палубата и изревах:
- Назад!
Чупихме се.
Стрелбата остана назад от нас, докато се носехме към дома. Разгледах ранения. Повърхностна рана. Кървава, но без последствия.
Забавихме оттеглянето си, докато го бинтовах. След това наредих да тръгваме обратно. Чувствах как Чарли си е въобразил, че боят приключи.