Имах право. Като се спуснахме отново върху тях, ни погледнаха в пълен шок: елемента на изненадата -обичам го.
Нанесохме повече щети, а след това се чупихме по дяволите, преди да дойде мистър Мърфи.
По пътя назад се готвех за сдъвкването на задника, което знаех, че ще получа. Успех или не, бях нарушил ръководните принципи, а в тази война и по това време такова нещо не се позволяваше.
Знаех, че когато шефът на оперативните действия чуе за нашите лудории, ще намокри малките си гащички. Така си въобразявах.
И бях съвсем прав. Шефът изпадна в истерия. Не можеше да разбере, че постъпихме умно и прозряхме нещата, които Чарли си беше въобразил.
След това той продължи да ни е шеф. Но съвсем не гледахме на него като на водач.
Манталитетът на Свирепия воин: Уроци от бизнеса
Ако някой е променял лика на американската развлекателна индустрия - една от малкото, които все още надвиват всичките си чуждестранни конкуренти, - то той е Лю Васерман. Васерман, дългогодишният шеф на конгломерата "Ем Си Ей", е човек, който никога не е работил с предположения, стига да е възможно. Мрази ги колкото и аз.
Васерман, който неотдавна излезе от "Ем Си Ей" след около петдесет години на кормилото, винаги е бил краен реалист. Неизменно е гледал да прозре под очевидното и никога не е приемал обикновените мъдрости.
"Ем Си Ей" започнала като агенция за таланти -получавала десет процента от доходите на своите клиентикинозвезди. Васерман променил всичко това.
До 1950 г. в кинобизнеса се смятало, че собствениците на филмовите студиа притежават филмите и звездите, които се снимат в тях. Васерман оспорил валидността на това предположение. Като агент на актьора Джеймс Стюарт Васерман настоял Стюарт да получи частични собственически права върху филма си от 1953 г., "Уинчестър 73". Филмовата студия "Юнивърсал" отказала. Опитали се да смачкат Стюарт и да го накарат да приеме стандартната сделка. Но не било минало чак толкова много време, откакто Стюарт бил във войната, където рискувал задника си в реалния живот и реално време, и просто не се огъвал толкова лесно. Васерман и Стюарт не отстъпвали. Вдигнали шум до Бога. "Юнивърсал" се огънали. Стюарт завършил с печалба шестстотин хиляди долара от този филм - към два пъти повече от онова, което получавали суперзвезди като Кларк Гейбъл на филм.
Друго въобразяване, което Васерман не приемал, било, че агенциите за таланти като "Ем Си Ей" не могат сами да продуцират филми. Съгласно обикновената мъдрост това просто не може да стане - има твърде много противоречиви интереси. Но Васерман започнал да
го прави и "Ем Си Ей" станала изключително мощна и успешна, работейки "от двете страни на оградата", като продавач и купувач. Скоро "Ем Си Ей" не трябвало да преговаря с "Юнивърсал", защото Васерман гнкупил.
След това Васерман нарушил друго "ненарушимо" въобразяване и увеличил мощта и богатството си в геометрична прогресия. Спрял да си въобразява, че телевизионните мрежи и продуцентските компании имат право на пълна собственост върху своите програми. Васерман казал, че ако агенция "Ем Си Ей" предоставя основните елементи на едно телевизионно шоу -например звездите в него и директора, - значи "Ем Си Ей" трябва да получава пълни десет процента от целия бюджет на това шоу. Всъщност искал десет процента собственост над дузини печеливши телевизионни шоупрограми. След като накрая тази система на "пакетни хонорари" била възприета - през "мъртвите тела" на няколко директори на телевизии, - богатството на Васерман и "Ем Си Ей" надхвърлило всички представи.
Освен това Васерман бил обзет от манията да пази собствените си работни планове. Решен бил да стои една стъпка пред студиите и другите агенции за таланти, като знае какво си въобразяват те, но без те да знаят за него. Наредил на хората си никога да не записват нишо на хартия, освен ако е абсолютно необходимо. В "Ем Си Ей" записките са били рядкост и е било неправилно да се оставят бележки по бюрата за цяло денонощие (дори когато единствените хора, които можели да ги видят, са служители на "Ем Си Ей"). Васерман дори не позволявал на агентите на "Ем Си Ей" да говорят за работа на обществени места, като ресторанти. Васерман имал хора за събиране на разузнавателна информация във всяко студио и телевизионна мрежа. Често пъти знаел плановете на някое студио дори преди самият негов вицепрезидент да има представа за тях.
Една легендарна история за Васерман разкрива
презрението му към хората, които си въобразяват разни неща.
Веднъж Васерман назначил нов асистент в офиса - човек, който да изпълнява разни задачи, да помага на телефона и да следи работата с документите. Това бил силно желан пост, защото асистентите на Васерман често пъти се издигали до пълни агенти, които изкарвали стотици хиляди долари годишно. Обикновено асистентите на Васерман били млади хора с отлични качества, тръгнали по пътя нагоре.