Но се съмнявам.
Манталитетът на Свирепия воин: Уроци от бизнеса
Когато Майкъл Айзнър поел боледуващата развлекателна фирма "Дисни" по средата на осемдесетте години, отказал да спазва "правилата", които определяли всичко в Холивуд.
Отказал да заплаща на кинозвездите огромните хонорари, които му искали. Вторият след Айзнър, Джеф Катценберг, казва:
-Имахме пари, но не искахме да плащаме на дребно.
Звездите, разбира се, реагирали злъчно. Предсказвали бърза и болезнена смърт за Айзнър във фирмения свят.
Айзнър разрушил и друго старо правило на Холивуд, когато наредил изпълнителните ръководители, отговорни за филмите в "Дисни", да представят свои
идеи за филми, а да не следват традиционния път на изчакване на режисьоритепостановчици, сценаристите, продуцентите да представят свои концепции. Това също разгневило творческата общност. Но обещавало икономии на много пари.
А най-еретичното нещо било, че Айзнър отказал стандартните дебели заплати, които получавали другите директори на студиа. Вместо това се договарял за големи суми, изплащани накрая - ако "Дисни" успее. Решил да закупи 510 000 акции на фирмата. Айзнър искал да рискува с резултатите - но не резултатите от собствената си работа, а от работата на фирмата.
Компания "Дисни" започнала да ражда собствени идеи за филми и да ги изпълнява с талантливи актьори, които имали затруднения в кариерата си. Например включили Ричард Драйфъс, Ник Нолт и Бет Милдър - и тримата били смятани за "изчерпани" - в "Изпаднал в Бевърли Хилс". След това "Дисни" наели двама телевизионни актьори, Том Селек и Тед Дансън, за участие в "Трима мъже и едно бебе". Фирмата започнала да произвежда и нови анимационни филми, например "Кой натопи заека Роджър" - тези филми имали много ниски разходи за "актьорски талант".
Средно разходите за филми в "Дисни" били 12 милиона долара срещу средно за индустрията от 16,5 милиона.
Филмите на "Дисни" ставаха хитове. Големи хитове. Очевидно старите "правила" на Холивуд не се оказаха много разумни.
За няколко години "Дисни" стана най-успешната развлекателна фирма в света. И още е такава.
Залагайки на цялостния успех на фирмата, Майкъл Айзнър станал доста богат. Акциите и печалбите му достигнали стойност много над 100 милиона долара.
Айзнър е бил нетрадиционен. Отхвърлил е съществуващите правила и е създал нови, по-умни.
Насочил се е към резултатите.
Поемал е пълна лична отговорност. И е пожънал пълна финансова награда.
Майкъл Айзнър доказва, че дори в Холивуд е възможно да имаш манталитета на свирепия воинбунтар.
***
Ай Би Ем е една от първите големи компании, започнали да дават заплати, начислявани единствено върху производителността.
През 1958 г. Ай Би Ем изоставили стандартизираната система на часовата надница за своите служители, включително производствения си персонал. Всички преминали на месечна заплата. Заплатата се определяла само от производителността. Не от старшинството. Не от полаганите усилия. Не от званието. Само от резултатите.
Малко след това Ай Би Ем дали на всеки от служителите си възможност да изкупува акции на фирмата. Всеки, който работел в Ай Би Ем, можел да използва десет процента от заплатата си, за да закупува акции на фирмата с петнадесет процента по-ниско от пазарната стойност. Практически всички служители, които се възползвали напълно от тази програма, са се пенсионирали като милионери. Заложили са на резултатите от собствената си фирма - и са спечелили.
През 1992 г. Дан Мийд, бивш професор от Уест Пойнт, поел ръководството на страдащата компания за доставки на природен газ "Тенеко". Компанията била измъчвана от вътрешнофирмени борби и непоемане на отговорност от страна на ръководството. Мийд искал да наложи промени, които по негови думи щели да бъдат "бързи и жестоки". Възприел политика на "неприемане на оправдания". Както казвал, неговата "мантра" била "Резултати, а не най-големи усилия". Основал нова система на премиални възнаграждения, при която петнадесет процента на всички най-големи премии се определяли от способността да водиш към промени. Започнал и една брутално открита програма за колегиален контрол.
След тези промени фирма "Тенеко" изплувала с понижени режийни разходи, повишени печалби и съживена работна сила. Тези малко на брой прости корекции създали напълно нов ориентиран към успеха начин на мислене в корпорацията.
ГЛАВА ДЕСЕТА
ДЕСЕТАТА ЗАПОВЕД
"Винаги носи във воинската си мисъл и душа
последната ми и основна заповед: Няма правила
- побеждавай на всяка цена."