Стиснеш ли ги за топките, значи си спечелил сърцата и мисълта им.
- Поговорка на ветераните от Виетнам
Който победи врага чрез измама, трябва да бъде възхваляван толкова, колкото и победилият със сила.
- Николо Макиавели*
Конвенционалността не е моралност.
- Шарлот Броите**
Не емъдро да следваш обикновената мъдрост. Това просто е следване на правилата, които други са създали. За да бъдеш водач, трябва да създадеш свои собствени правила.
За да спечелиш една битка, трябва да диктуваш правилата на боя. Ако позволиш на противника си да решава правилата, той ще измисли такива правила, които ще бъдат в негова полза. Ако вие диктувате правилата, ще контролирате ситуацията.
Когато някой ми каже, че "обича честните схватки", знам, че тоя човек е губещ. Последното нещо, което искам, е схватките ми да бъдат честни. Искам те да бъдат колкото е възможно по-нечестни и неравностойни - в моя полза, разбира се. Ако не мога да си оплетакошницата, ще чакам удобен момент: след това ще нападна.
---
* Николо Ди Бернардо Макиавели (1469 - 1527), италиански политически философ. - Б. пр.
** Шарлот Броите (1816 - 1855), английска романистка. - Б. пр.
Не казвам, че водачът трябва да бъде безпринципен и да нарушава правилата на обичайната честност. Както знаете, вярвам, че един водач трябва да се придържа към висок морален кодекс. Необходимо е да спазвате принципи, за да поддържате сплотеността на екипа си и да остават хората ви толкова лоялни към каузата ви, колкото и към вас.
И може да сте верни към принципите си и пак да създавате собствени правила. Не можете да се ограничавате в коловоза на онова, което правят всички останали, просто защото той е пътят на най-малкото съпротивление. Вие трябва да оставяте огън подир себе си. Бъдете новатори. Творете. Импровизирайте. Вашата цел е винаги да побеждавате. А това може да означава да правите необходимото, каквото и да е то, за да победите.
Трябва по всички възможни начини да избягвате плесенясалите начини на действие. Когато действате предсказуемо, хората ви ще спрат да мислят и ще преминат на автопилот. А врагът ви ще знае точно какво да очаква от вас.
Един начин да се отърсите от навика да следвате правилата на всички останали е да се създавате ситуации, при които заедно с хората си трябва да творите, за да побеждавате. Например представете си, че заедно с хората си сте си поставили цел да се изкачите на върха на една планина. Но когато стигнете до средата по пътя нагоре, разбирате, че не можете да слезете. Остава само една посока на движение: нагоре. Вие тъкмо сте създали така наречения безалтернативен вариант. Единствената ви алтернатива е да успеете. За да я постигнете, трябва да импровизирате. Просто няма друга алтернатива.
Ирландците имат следната поговорка: когато двама млади мъже достигнат стена, която не могат да прескочат, трябва да си хвърлят шапките от другата й
страна, защото тогава, за да не ги загубят, трябва да се прехвърлят през стената.
Когато Джек Кенеди - заповядал създаването на тюлените - се е гласил да изпрати човек на Луната, той е цитирал тази поговорка, като е казал, че Америка трябва да "хвърли шапката си над стената на космоса". Това е било последното му предизвикателство към Америка. На следващия ден, след като изрекъл тези думи, е бил убит. Но Америка се е захванала с това, колкото и трудно да е изглеждало тогава, и е предприела творческите стъпки, необходими за изпълнението на мисията.
Като водач трябва да отивате там, където никой не е ходил преди. Водете отпред. Начукайте го на "правилата". Просто победете.
Манталитетът на Свирепия воин: Уроци от войната
В района на делтата във Виетнам нашият командир на речната патрулна дивизия свикна всеки ден да изпраща подривни патрули в джунглата малко след пукването на зората. Обикновено ги изпращаше нагоре по съществуващи пътеки или канали.
Почти всеки ден патрулите се натъкваха на врага, биваха обстрелвани до посиране и довличаха задниците си до дома.
Причината да ги избиват беше в това, че неизбежно ги причакваха в засада. В края на краищата това си беше джунглата на Чарли и затова той имаше предимството да определя правилата на сражението.
Почти винаги ние убивахме повече броя Виктор Чарли, отколкото той нас, защото имахме по-добра огнева сила и комуникации. Затова командващият офицер си мислеше, че е много проницателен военен тактик. Разбира се, хвалеше се с многото убити - а в тази война така се измерваше успехът. Според обикновената мъдрост на Пентагона, ако биехме Чарли с много "точки", той просто щеше да се предаде. Знам, че това не е много умно, но пък и обикновената мъдрост рядко е умна.