Маклоски заложил нападателната огнева мощ в своите пазачи - в малките хора.
Малките хора обаче не се проявили особено добре и затова Маклоски отново се проявил творчески и разпоредил екипът му да побеждава без мощно нападение. Щели да наблегнат на защитата. Това било ерес, но успешна. Нападателната гъста защита на отбора била впечатлителна и му спечелила прозвището "Лошите момчета". Но този "негативен" прякор изобщо не притеснявал Маклоски. Харесвало му да кара другите отбори да мислят, че когато играят срещу "Буталата", ще получат ритници в задника. Това ги разконцентрирало и обикновено ги карало да играят предизвикателно, в стила
на "Буталата". Така последните диктували правилата на схватката.
Освен това Маклоски изградил екип, който имал само двама играчи от звезден клас, Исая Томас и Ейдриън Дантли. Съгласно обикновената мъдрост му трябвали още. Но не така гледал на нещата Маклоски. Той мислел точно обратното.
Три месеца преди финалите Маклоски измислил стратегия, която нарекъл "прибавяне чрез изваждане". Искал да прибави към отбора си, като извади водещия голмайстор Ейдриън Дантли.
Маклоски вярвал, че има само два елемента, които правят екипите велики. Първият бил "сместа" - играчи с допълващи се умения. Вторият - "химията" - бил играчите, които се уважавали и си имали доверие. Маклоски смятал, че Дантли не бил добър за сместа и химията на отбора.
Когато в лигата се разчуло, че Маклоски търси да замени Дантли, няколко "експерти" го сметнали за луд. "Буталата" трябвало да изиграят само няколко игри, за да стигнат до първото място и ако размяната не откара отбора до шампионата, Маклоски щял да бъде дамгосан като "човека, който размени титлата". Вероятно е щял да загуби работата си.
Но Маклоски не се боял особено много от риска. Щом се почувствал нервен, си спомнял дните, когато преодолявал тайфуните на южния Тихи океан. Замислел ли се за това, животът в Националната баскетболна асоциация не му се струвал толкова опасен.
Маклоски уредил размяна. Искал да вземе малкия нападател Марк Агуайър. Отново властващата "мъдрост" в лигата решила, че размяната за Агуайър е лудост. Агуайър бил човек, който цял живот не успял да се примири с хората, талантлив играч, който никога не можел да се разбере със съотборниците си.
Но Маклоски смятал, че може да работи с Агуайър. Ако играчът се правел на интересен, Маклоски бил напълно готов лично да нарита задника му при нужда.
Тъй като Дантли бил местният фаворит, общественото мнение било силно противопоставено на желанието на Маклоски да "натисне спусъка" на сделката Дантли - Агуайър.
Но Маклоски я направил. Малко по-късно казва:
- Това беше пресметнат риск. Знаех го отначало. Но човек гледа на нещата оттук и оттам и ги анализира от всеки ъгъл. Прави си домашното и не позволява на общественото мнение да му се пречка. Просто го преодолява в агония. После, след всичко това, просто вдигаш пистолета. Вдигаш го и натискаш проклетия "спусък".
През първия ден, когато Агуайър играл с отбора, най-силният играч се блъснал с него с брутална енергия. Всъщност това била енергията, която Маклоски култивирал в отбора - енергията, за която настоявал. Агуайър се строполил на пода. За секунда представлявал голям куп месо. След това се раздвижил и започнал да добива човешки вид. Исая Томас се приближил с думите:
- Добре дошъл в "Буталата".
От деня на първата игра с Агуайър размяната се изплатила. Агуайър бързо се превърнал във водещ голмайстор на отбора. И се държал добре в отбора на Маклоски.
"Буталата" спечелили шампионата през тази година. И през следващата година.
Маклоски постигнал крайната си цел, защото имал смелостта да направи промяна. Той разчупил правилата на обикновената мъдрост и прокарал собствена огнена диря.
Джек Маклоски, свирепият воин бунтар на Националната баскетболна асоциация, показал, че ако пренебрегнеш обикновената мъдрост и създадеш свои правила, можеш да победиш. Два пъти.
ЕПИЛОГ
Да поддържаш предимството си на водач: шест въпроса, които трябва да си задавате всеки ден
Сега, след като сте прочели книгата, искам да се запитате: "Какво научих от нея?"
Ако честният ви отговор е: Нищо!, то занесете я обратно в книжарницата. Дайте я на продавача - и го накарайте да ви бие с нея, докато се насерете. Може би това ще ви вкара малко разум в главата.
Няма оправдание за това, че не сте научили ценни уроци от тази книга, защото принципите в нея са от истинска война, а не от някой екип мозъци и ако не вършат работа, то нямаше да съм жив. Това е.