Когато решите кое е положително и кое -отрицателно, вероятно се водите от миналото. Ако нещо е било отрицателно в миналото, приемате, че то пак е отрицателно. Но това може да е заблуда. Както се променят мисиите, така се променят и отрицателните и положителните неща. Отказвам да бъда роб на историята. Моята история е просто това - история. Погледът ми е * насочен към бъдещето и не си въобразявам, че нещо
ще бъде отрицателно сега само защото е било такова в миналото.
Всичко се променя. И ако вие не се промените, скоро ще бъдете просто един стар пръдльо, отхвърлен настрани.
Ако открия, че нещо е истински отрицателно - че в значителна степен ме е наранило или е помогнало на моя враг, - аз не разсъждавам върху щетите. Вместо това се питам: Какво мога да извлека от това?
Обикновено, дори по време на бедствие, мога да спася по нещо. Ако моят джип се повреди напълно, аз ще извадя двигателя, ще сваля радиото и ще взема всяко нещо, което все още функционира.
Дори ако всяко нещо в дадена ситуация е унищожено, аз пак ще опитвам да науча нещо от това изживяване. Често пъти нещата, които научавам от някой малък проблем, по-късно предотвратяват голяма беда.
Дори когато врагът ми напълно успее в постигането на целта, аз не приемам успеха му като отрицателен. Аз използвам неговия успех за собственото си обучение. Аз копирам действията му. След това ги изпълнявам по-добре.
Друга причина да опитвам да избягвам традиционните етикети за положителното и отрицателното е, че те обикновено усложняват нещата. Ако свалите тези етикети, опростявате подхода си спрямо мисията. Ако не се тревожите за положителните и отрицателните неща, е по-лесно да насочите вниманието си просто върху нещата, които вършат работа, и върху тези, които не вършат работа. А като направите това, значително засилвате шанса си за успех.
Ако съм изправен пред сценарий с най-неблагоприятен вариант - отрицателна ситуация, в която нищо не може да бъде спасено и дори не мога да науча нищо, -аз пак го използвам в моя полза. Как? Използвам го за мотивация. Използвам го, за да подтиквам себе си и хората си, като го правя предизвикателство към гордостта си.
Запитайте се, дали отрицателните неща са наистина отрицателни? Ако е така, какво можете да спасите! Какво можете да научите! И как можете да го използвате, за да се подтиквате напред?
Сега нека разгледаме последния, най-интересен въпрос: Каква е крайната ми цел?
Като предводител е абсолютно наложително да знаете точно какво желаете - и как планирате да го постигнете.
За мен разбирането на крайната ми цел е ключът към разбирането на самия себе си, защото не мога да определя целта си, освен ако не определя предварително кой съм аз.
В армията имах лукса да притежавам очевидна цел. Крайната ми цел беше проста: оцеляване. Когато хората полагаха най-големи усилия да ме убият, аз не трябваше да агонизирам за това колко сломена е целта на живота ми.
Въпреки че целта ми не беше сложна, това не означаваше, че е лесно постижима. Много пъти съм стоял мъчително близо до смъртта.
Но чрез пълно насочване на вниманието върху крайната си цел - оцеляване - до болка осъзнах как трябва да я постигам. Научих се как да оцелявам.
Научих, че най-добрият начин да постигна крайната си цел - да оцелявам - е да следвам собствените си десет Божи заповеди. Установих, че тези десет Божи заповеди са толкова разумни и мощни, че се прилагат за почти всеки, който се опитва да постигне своята крайна цел.
Едно от първите неща, които научих за оцеляването, е, че не винаги вашите "врагове" излагат на опасност живота ви. Често това са вашите "съюзници". Много пъти съм бил изправян пред опасности от собствените си командири, които ме изпращаха на бойното поле ограничен от нелогични правила за водене на бой-
152
ни действия, остаряла тактика и ненадеждно оборудване и оръжие.
От това скоро разбрах, че най-добрият начин за оцеляване за мен е да водя свои собствени битки по свой начин. Точно затова поех командването на "ТЮЛЕН-група 6" и "Червената клетка".
След като получих свои бойни части, бях освободен от скованите правила и политика, създадени да ръководят "масите" военни. Освободен бях и от необходимостта да работя под командването на некомпетентни командири. Имах възможността да се бия като воин. Имах възможността да поемам отговорност, да показвам инициатива и да правя всичко необходимо, за да оцелявам и успявам.
Тази свобода на действията направи "ТЮЛЕН-група 6" и "Червената клетка" така ефективни. Тя ни позволяваше да оцелеем и успяваме.