Когато Чарлс Къмело, бившият старши изпълнителен директор на издателство "Уолдънбукс", поел ръководството над фирмата, тя е била на дъното - в калта. Бизнесът с книгите е безусловно труден, а през 1991 г. цялата книгоиздателска промишленост се е намирала в упадък - и "Уолдънбукс" са получавали ритници в задника от конкурентите си.
Когато Къмело поел руля, фирмата се опитвала да завладее своя дял от пазара, като предложи най-богатия
---
*Водещ популярното телевизионно предаване "The Cosby Show" (Шоуто на Косби). - Б. пр.
Не ставало. Постигали отличен пътникопоток, но коефициентът на продажбите им просто не се вдигал. Клиентите гледали, но не купували.
Къмело, шестмесечен новак в работата - практически девствен, - искал да направи нещо, за да превърне пътникопотока в продажби. Не знаел какво точно, но, за бога, щял да направи нещо и ако то не успее, ще направи друго.
За да разбере какво трябва да се прави, изскочил от фирмения щаб и се хвърлил в окопите. Започнал да работи на касите в няколко магазина на издателството.
След като застанал на предна линия, можал ясно да разбере главния проблем. Обслужването на клиентите. Клиентите влизали - и си излизали - истински омаяни, объркани от богатия избор, заради който влизали. За да промени това, Къмело разпоредил нова политика: Всеки служител на магазина трябвало да се обръща към всеки клиент на разстояние до три метра от него и да му помага да намира каквото търси.
Къмело се върнал в щаба и чакал шест месеца, за да види какво ще стане.
Резултатите били... нищо. Нула. Продажбите не се променили.
За Къмело това означавало, че трябва да се върне обратно в храстите. Отново налетял върху магазините, за да разбере защо новата стратегия не върши работа. И успял.
Изпълнителните директори в магазина - мениджърите и заместниците им - казвали на подчинените си да изпълняват стратегията, но самите те не участвали. Под достойнството им било да придумват клиентите един по един. Не си струвало да пилеят много важното си време за такива неща.
А с това какво са казвали на служителите на най-ниско ниво? Че всъщност стратегията не е важна. Затова никой не я следвал или поне не с желание и убеждение.
Къмело започнал отново да обикаля от магазин на магазин и да показва на всеки служител - всеки мениджър и заместникмениджър - точно как иска да подхождат към
всеки клиент. Ден след ден Къмело продавал книги лице в лице с клиентите. Какво са можели да кажат мениджърите? Когато видиш шефа на фирмата да влачи задника си из магазина и да пробутва книги една по една, е доста трудно да си помислиш, че такова нещо е под достойнството ти.
Нещата, които Къмело правил, се разчули сред всички магазини във веригата - и то не по случайност. Макар Къмело да не можел да застане на "фронтовата линия" на всеки магазин, е можел да им каже какво прави по фирмената система за вътрешна комуникация.
Не след дълго всеки мениджър във фирмата знаел точно каква е позицията на Къмело по този въпрос. И съвсем добре всички разбирали какво се очаква от тях.
Мениджърите започнати да следват стратегията. А това накарало заместниците им да я следват. А това накарало базовия персонал да я следва. Принципът на доминото.
Към края на следващото тримесечие цифрите на продажбите започнали да растат като балон. Коефициентът на продажби нараснал. Скоро се забелязало значително увеличение на броя на редовните клиенти.
Към 1993 г. фирмата вече била направила пълен завой по отношение на обслужването на клиентите. Вече проучванията сред клиентите отреждани на "Уолдънбукс" мястото на водещ в обслужването на клиентите. Цифрите на общите продажби полетели нагоре. Печалбите се извисили.
Всичко това станало, защото Чарли Къмело е действал като непокорен воин и е водил отпред. Открил е проблема на фирмата, измислил е как да го отстрани, казал е на ръководителите как да го отстранят, наритал е няколко задника, отказали да решат проблема, а след като го отстранили, ги наградил.
Това е предводителството. Предводителство от непокорен свиреп воин.
ГЛАВА ВТОРА
ВТОРАТА ЗАПОВЕД
"Ще се отнасям с теб като с всички останали -като с боклуци."
Пред Бога всички сме еднакво умни и еднакво глупави.
-Алберт Айнщайн
Всички хора са създадени равни. - Томас Джеферсън
Във Военноморските сили вярвах в еднаквото отношение към всеки.
Но след като някой докажеше себе си пред мен, коригирах отношението си. След това се отнасях с него като с колега, като събратвоин.