1.
Рабинал, Гватемала, 1537 г.
Преваляше полунощ, но монахът Бартоломе де Лас Касас все още бе в кабинета си в мисията в Рабинал, където работеше на свещи. Преди да си легне, той трябваше да прибави текущите си записки към отчета, който щеше да бъде представен на епископ Марокин. Висшите духовници щяха да повярват, че дейността на Доминиканския орден в Гватемала е успешна, единствено ако тя бъдеше документирана правилно. Свали черното си расо и го окачи на един чеп до вратата. Застина за миг, заслушан в нощните звуци - нежното гукане на птичките, цвърченето на насекомите в притихналата околност.
Той отиде до дървения шкаф на стената, отвори го и извади ценната книга. Кукулкан - човек с царско потекло, известен с големите си познания, - бе донесъл тази и други две книги на Бартоломе, за да може монахът да се запознае със съдържанието им. Лac Касас остави книгата на масата. Бе изучавал написаното месеци наред и тазвечершната работа щеше да е важна. Постави лист пергамент на плота, след което отвори възхитителната творба.
Тази страница бе разделена на няколко части. Имаше рисунки на шест чудати човекоподобни създания, които явно бяха божества, всичките седнали и гледащи наляво, както и шест колони със сложни писмени символи отдолу. Кукулкан му бе споменал, че това е писмо на маите. Хартията бе чисто бяла, а образите бяха изрисувани в червено, зелено и жълто, като тук-там имаше и синьо. Символите бяха черни. Монахът Лас Касас подостри перото си, за да го направи възможно най-фино, раздели листа си на шест колони и започна да копира символите. Тази работа бе трудна, изискваща много усилия, но той я възприемаше като свое задължение. Точно както, като монах доминиканец възприемаше като свое задължение да носи отдолу бели одежди, символизиращи чистота, а върху им - черно расо, символизиращо разкаяние. Той нямаше представа какво означават символите, нито как се казват митичните божества, но знаеше, че образите съдържат важна информация, чрез която Църквата ше може да разбере новопокръстените.
За Лас Касас внимателното, търпеливо покръстване на индианците маи бе личен дълг, покаяние. Бартоломе де Лас Касас не бе дошъл в Новия свят с мир. Бе дошъл с меч. През 1502 г. той бе пристигнал на остров Испаньола заедно с губернатора Николас де Овандо и бе приел ен-комиенда - парче завоювана земя и правото да поробва всички индианци, които открие на нея. Дори през 1513 г., след десетилетие на жестокост от страна на конквистадорите и след ръкополагането му за свещеник, той взе участие в завладяването на Куба, като същевременно получи нова субсидия от краля, тоест част от плячката - земи и живеещите на тях индианци. Сега, като се замислеше за нещата, които бе вършил на младини, му се повдигаше от срам и съжаление.
Когато най-накрая призна пред себе си, че е бил съучастник в извършването на голям грях, той реши да се разкае и да влезе в правия път. Лас Касас никога нямаше да забрави онзи паметен ден през 1514 г., когато се разграничи от предишните си деянията и върна индианците-роби на губернатора, Припомняното на въпросния ден го караше да се чувства така, сякаш докосва стар белег от изгаряне. След това той се върна в Испания, за да помоли властимащите да защитят индианците. И вече двайсет и три години работеше неуморно, за да поправи прегрешенията, които бе вършил и насърчавал.
Няколко часа по-късно той приключи с копирането на страницата. Мушна листа пергамент на дъното на една кутия с проповеди, при другите преписи. Докато крачеше в малкото помещение, огънчето на свещта потрепваше. Сложи на масата нов лист хартия, изчака огънчето да се успокои и излъчваната от него светлина отново да стане постоянна, след което се зае със следващата задача. Потопи перото в мастилницата и започна с датата - 23 януари 1537 г. В този момент перото замръзна на няколко сантиметра над листа.
Монахът чу познати звуци, които веднага предизвикаха гняв у него. Войнишки ботуши жвакаха във влажната почва, подрънкваха шпори, ножници потракваха, удряйки се в долната част на ризниците.
- Не - промърмори той. - Стига вече, Боже. Не тук.
Това бе нарушение, предателство. Губернатор Малдонадо бе нарушил обещанието си. При положение, че монасите доминиканци успяваха да умиротворят и покръстят местите, не трабваше да се появяват заселници, настояващи за енкомиенда, още по-малко пък войници. Войниците, които не бяха успели да покорят със сила индианците в района, не биваше сега да идват да ги поробят, тъй като монасите се бяха сприятелили с тях.
Лас Касас навлече черното си расо, отвори вратата и се спусна надолу по дългия коридор: кожените му сандали шляпаха по тухления под. Видя взвод испански кавалеристи, готови да вкарат в действие сабите и пиките си. Ризниците и каските им от толедска стомана блестяха на светлината на кладата, която те издигаха на площада срещу църквата.