Сам подаде на Реми сгъваемия нож.
- Освободи Хорхе. - Хвана се за перилата и се плъзна надолу към палубата.
Сам погледна през рамо и видя, че Реми е коленичила на входа на мостика и държи в ръката си единия от пистолетите, захвърлени от нападателите. Сам се наведе и взе пистолета на лежащия на палубата мъж и застана пред стълбището, водещо към каютите. Провикна се:
- Излизай оттам! Хайде! Трябва ни работна ръка. - Докато говореше, събу обувките си. Промъкна се до люка зад стълбището. Един мъж се изкачваше по стълбите, явно не бе забелязал Сам. В едната си ръка държеше пистолет, а в другата - компютъра на Реми.
- Хвърли пистолета, само пистолета, компютъра не! - каза Cам. - Остани го много внимателно!
- Трябва ли да ти се подчинявам?
- Да, защото съм насочил пистолета на приятеля ти към тила ти.
Мъжът осъзна, че са го издебнали в гръб и бавно вдигна ръце, за да остави пистолета и компютъра на палубата. После извърна глава и видя, че един от другарите му лежи в безсъзнание.
Сам каза:
- Другите отидоха да поплуват. Какво правиш на тази яхта?
Мъжът сви рамене.
- Знаехме, че пристигащите плавателни съдове ще са натоварени с провизии. Едва ли някой би дошъл тук на почивка.
- Смятахте да откраднете храната и лекарствата, предназначени за бедстващите хора?
- Ние също имаме нужда от храна и лекарства - отвърна мъжът.
- И за какво са ви?
- Смятахме да изкараме някой и друг долар от продажбата им. След земетресение хората са готови да платят добри пари за такива неща. Там на юг са най-щедри. Има недостиг на храна и вода. Пътищата са блокирани, а и поради липсата на електричество храната в хладилниците се разваля.
Сам каза:
- Е, от нас нищо няма да получите.
Мъжът сви рамене.
- Може и да си прав, може и да не си. - Облегна се на перилата и кръстоса ръце.
Чу се троноленс по стълбите. Появи се доктор Mapтинес, беше вдигнал високо ръцете си. След него вървеше доктор Гарза, и тя бе вдигнала ръцете си. Отзад изникна млад мексиканец с модерна прическа, скъпи дънки и каубойски ботуши, които изглеждаха съвсем не на място на яхта. Беше хванал лекарката за рамото и притискаше дулото на пистолета си в тила ѝ.
Младият мъж каза:
- Ако свалиш пистолета, няма да я застрелям.
- Внимавай! - каза Сам. - Жена ми много се дразни от такива приказки.
Реми стоеше горе на мостика и държеше на мушка главата на младия мъж.
Мъжът, който се бе облегнал на перилата, я изгледа снизходително. Каза:
- Вземи му пистолета.
Лежащият на палубата мъж се изправи и се втурна към Сам. Сам го гръмна в стъпалото и онзи пак се пльосна, като започна да се клатушка напред-назад, скимтейки от болка и стискайки с две ръце простреляния си крак.
Когато младежът със скъпите дънки отмести пистолета си от главата иа доктор Гарза, за да може да се прицели в Сам, Реми се провикна:
- Последен шанс да го хвърлиш!
Сам изрева:
- Тя е шампион по стрелба с пистолет. Разбираш ли? Ако иска, ще те уцели право в окото.
Младежът вдигна очи към Реми, която държеше пистолета си с две ръце, готова да открие огън. Той се поколеба за момент, после положи оръжието си на палубата. Доктор Гарза изприпка нагоре по стълбите.
- А сега отиди при приятелите си! - заповяда Реми. - Младият мъж се качи на палубата и се присъедини към двамата си колеги.
- Отлично! - провикна се Сам - Хайде всички във водата!
Стоящият до перилата мъж подхвана:
- Ама...
- Няма ама, иначе беда голяма - каза Сам.
Мъжът преведе казаното на другите. Двамата невредими бандити помогнаха на ранения си колега да се прехвърли над перилата и скочиха след него във водата.
Когато чу последното цопване, Сам взе туба с бензин от кърмата, отиде до кнехта, където бе завързана малката моторница, и започна да залива палубата ѝ с бензин. После отвърза моторницата и я изтласка настрани от яхтата. Петимата мъже заплуваха към малкия плавателен съд. Когато той се отдалечи на десетина метра от яхтата, Сам извади сигналния пистолет и изстреля една ракета към палубата. Лумнаха ярки оранжеви пламъци. Хората на яхтата нададоха одобрителни възгласи.
Сам закрачи към мостика.
- Хуан!
- Да, Сам?
- Ти и Хорхе достатъчно здрави ли сте, за да работите?