Сам прегърна любимата си и я поведе към пътеката, която се виеше надолу по склона.
Тя зарони лице в рамото му.
- Не може да постъпваш така. А ако не те видя никога повече...
Целувката му бе нежна като приглушен шепот.
- Направих резервации за обяд в любимия ни тукашен ресторант.
Когато влязоха в крепостта, Реми спря, за да хвърли последен поглед към съпруга си. Но Сам бе потънал в размисъл и сякаш не виждаше какво става около него.
Санта Мария де лос Монтаняс
На разсъмване Сам отиде в църквата и се качи на камбанарията. Бе уцелил точния момент.
Извади немския си военен бинокъл и се загледа в облаците прах, издигащи се над пътя. Бяха на около пет мили оттук.
Замислен, седна в една ниша и впери поглед в изгрева. Малко по-късно отново насочи вниманието си към приближаващата се колона.
Сам не се готвеше за битка. Неговата работа бе да наблюдава. Извади малката старомодна радиостанция, която бе взел назаем от доктор Хуерта, нагласи честотата и натисна бутона за повикване.
- Пепелянка едно, тук Кобра едно, край.
Почти веднага до ушите му достигна ясен глас.
- Кобра едно. Тук Пепелянка едно. От дълго време не съм чувал гласа ти. Край.
- Шест години и седем месеца, ако трябва да бъдем точни.
- Много ни липсваше, Кобра едно.
- Това Пепелянка две ли е?
- На двеста метра вляво от теб, на една горска поляна.
- Дълго време те нямаше - каза през смях Пепелянка две. – Ей, колко неопитен беше някога!
- Трябва да знаеш - подхвана Пепелянка едно, - че фирмата положи големи усилия, за да може да включи това парти в графика си.
- Наясно съм - отвърна Сам. - Бих казал, че съм единственият тук, който знае резултата.
- Добре - каза Пепелянка едно. - Защо не ни го кажеш тогава? Край.
- Прието - отвьрна Сам. - Малка армия от наемници, работеша за местен наркобарон, планира да превземе градчето и да принуди хората да работят в една плантация, намираща се на двайсет мили оттук.
- Това ми намирисва на робство.
- Това е робство - каза Сам. - Също така изнудване, кражба, отвличане и убийство. Когато хората се озоват в полетата с марихуана, никой повече няма да ги види и да чуе за тях. Край.
- Хубаво е, че ние сме добрите - вметна Пепелянка едно. - Задръж. Забелязвам колона от седем превозни средства. Приближават се.
Сам добави:
- Във всеки от покритите с брезент камиони има двайсет и пет човека, въоръжени с автомати Калашников. Ескортират ги два бронирани автомобила. Единият води колоната, другият е ариергард.
- Забелязваме и ескорт от два вертолета Ми 8 руско производство.
- Откъде знаете всичко това? Та нали се намирате зад обрасла с гори планина?
- Откакто ти напусна групата, сензорите ни претърпяха редица доусъвършенствания.
Сам насочи бинокъла си към последния завой преди селото.
- Пепелянка едно. Спряха в подстъпите на града.
- Нищо изненадващо. Не виждат жива душа. Това вероятно ги е озадачило.
- .Двамата с жена ми пратихме местните в една древна крепост, намираща се над града.
Пилотите и стрелците на хеликоптерите „Апачи" нагласиха шлемовете си така, че оптиката да застане пред дясното око. Това бе революционна система за прихващане. Пилотът или стрелецът можеше да насочва оръдието, помръдвайки главата сн. На мушка бе това, към което гледаше даденият човек.
- Пепелянка едно. Тук Пепелянка две. Готови сме за бой.
- Време е да им поднесем ада за закуска.
Пепелянка едно направи остър завой с вертолета си „Апачи" и позиционира машината на двайсет метра над градския площад.
31.
Санта Мария де лос Монтаняс
Амандо Герваис и неговият помощник-пилот и стрелец Рико Сабас седяха един до друг в просторната кабина на вертолета МИ-8, който бе част от въздушната флотилия на Сан Мартин, състояща се от общо пет вертолета.
МИ-8 бе руско производство и бе доста стар, но като цяло бе добра машина. Руснаците продължаваха да ги произвеждат, въпреки че първото въздухоплавателно средство от този тип бе излетяло в небето преди петдесет и една години. Използван от половината армии в света, МИ-8 бе считан за една от най-успешните разработки в света на вертолетостроенето.
Герваис леко побутна лоста за управление и издигна МИ-8 на пет метра над земята. Заобиколи църквата и се отправи към площада. Герваис и Сабас внезапно замръзнаха от ужас. Вместо пред тълпа селяни, въоръжени с вили и чифтета, те се озоваха пред зловещите ракетни установки на един от най-опасните бойни хеликоптери в арсенала на Съединените щати.