За спотайващия се в камбанарията Сам Фарго нямаше по ужасяващо привидение от „Апачи" АН 64-Е, особен погледнат фронтално. Той приличаше на гигантска, гротескна буболечка, която сякаш не би могла да полети.
- Санта Мария - промърмори Сабас. - Откъде се взе това?
- Черен е и няма обозначителни знаци - простена тихичко Герваис.
- Какво прави тук?
Отговор така и не дойде.
Те пребледняха, загубили ума и дума, когато за частица от секундата мернаха проблясване под вертолета „Апачи”, после бяха разкъсани на парчета.
- Целта отстранена, Пепелянка две.
- Вече чухме. Задръж. Прихванахме нашата цел ... и стреляме.
Нещо избухна на няколко мили встрани, към небето се издигнаха oгнени езици и голям облак дим.
- Пепелянка едно, втората въздушна цел е елиминирана.
- Дотук с военновъздушните им сили, Пепелянка две. А сега да се заемем с пехотата.
- Тук Кобра едно - намеси се Сам Фарго. - Камионите и бронираните коли се насочват към градчето.
- Да не би да си мислят, че все още разполагат с въздушна подкрепа?
- Тe не видяха какво мазало направихте. Вие сте скрити в градчето, а Пепелянка две е зад гористото било.
- Благодаря, Кобра - каза пилотът на Пепелянка едно. - Продължавай да следиш ситуацията.
- Естествено - отвърна Сам. - Много ми е приятно, че отново участвам в операция.
- Добре, Пепелянка едно. Ще започнем от краищата на колоната, където са бронираните коли, и ще вървим към камионите в средата.
- Да нападаме преди да са се окопитили. С какво искаш да ги обработим?
- Започни с ракетите „Хидра”, с тях удари бронираните коли, а срещу камионите и пехотата използвай оръдието М 230. Пепелянка две, ти поемаш предната бронирана кола, аз - задната.
- Само следи линията на огъня, за да не се опаткаме взаимно.
- Прието, Пепелянка две. Ще бъдем внимателни като дами на чаено парти.
- Прието, Пепелянка едно.
С едно докосване на бутон той изстреля ракета „Хидра” към бронираната кола, която тъкмо бе изпълзяла на върха на хълма. Огньове обгърнаха разпадащата се машина, а последвалата експлозия изпари всичко, което бе останало.
Сам се засмя.
- Момчета, ще удрям камбаната всеки път, щом уцелите камион.
- Не съм забравил чувството ти за хумор.
- Все си е същото - каза Сам.
- Готов ли си да смачкаш тиквата, Пепелянка едно?
- Да яхваме дракона - отговори колегата му.
Двата хеликоптера „Апачи” демонстрираха техническите си характеристики, правейки двойно превъртане над хълма и профучавайки над селото; едва не закачиха наблюдателницата на Сам.
***
- Къде са нашите вертолети Ми-8? - попита Ръсел и се прибра в бронираната кола. - Не ми харесва тази работа. Няма и следа от тях, а към небето се издигат два стълба черен дим.
- Дали не са се сблъскали?
Ръсел поклати глава.
- Влязоха в селото от срещуположни посоки. Димът вероятно е от целите, които са поразили.
- Тогава защо не отговарят по радиостанцията.
- Това не мога... Преди Ръсел да се доизкаже зловещият AH - 64Е изникна отгоре. Рееше се на трийсетина метра над пътя, а пилотът се усмихваше и махаше с ръка. Хеликоптерът изведнъж се наклони напред и зае позиция за стрелба. Не само изглеждаше смъртоносен, той беше смъртоносен.
- Излизай! - изрева Ръсел. - Скачай!
Руис не се нуждаеше от още подканяния. Двамата изскочиха от бронираната кола, зарязвайки стрелците вътре. Паднаха на земята и се изтърколиха в канавката край пътя.
Три секунди по-късно Ръсел чу краткия писък на ракетата „Хидра 70”, която удари бронираната кола и разпарчетоса купола и. Стрелецът на черния летящ убиец насочи дулото на автоматичното оръдие М 230, което бе монтирано под носа на корпуса, към първия камион от колоната. Оръдието можеше да изстрелва шестстотин снаряда (калибър 530 мм) в минута. Снарядите попаднаха в покритите с брезент каросерии на първия и втория камион, всеки от които превозваше по двайсет и пет въоръжени убийци, наети от Сан Мартин. Наемниците загинаха на място в огнения ад.
Нямаше никакво време за реакция. Третият камион излезе от пътя и се преобърна в канавката, хората нападаха наоколо. Някой вдигна брезента на четвъртия камион, отдолу се показа картечница, която затрака към хеликоптера.
- Стрелят по мен, Пепелянка две. Ще ми трябва помощ.
- Ще го пратя в страната на сънищата този. Продължавай да стоиш от тази страна на колоната!
Пепелянка едно чуваше как куршумите удрят перките и корпуса, който бе предпазен от броня, тежаща повече от два тона.
Пепелянка две се шмугна под Пепелянка едно и откри огън, превръщайки картечаря в кървава каша.