- Задължен съм ти, Пепелянка две.
- Цял ли си все още?
- Да. Заемам се с петия камион.
- Да приключваме играта.
Въздухът продължаваше да кънти от експлозии, когато последният камион се опита да се измъкне през полето. Но моментално бе надупчен и спря. Оцелелите наскачаха на земята под дъжда от снаряди, който се сипеше като из ведро.
Двата хеликоптера „Апачи” започнаха да обикалят и да покосяват оцелелите, които не бяха захвърлили оръжието си и не бяха вдигнали ръце.
***
Ръсел и Руис бяха залегнали в канавката, едва дишаха от жегата, бълвана от горящата бронирана кола. Гледаха с ужас разрушенията, които бяха причинили призрачните черни хеликоптери.
- Нещо не мога да схвана - измънка Ръсел. - Кои са тези и откъде се взеха?
- Не са гватемалски военни - рече Руис. - Да се махаме - изръмжа Ръсел и запълзя към крайпътните шубраци. - Трябва да се скрием някъде и да изчакаме да падне мрак.
- Добра идея, приятелю - отвърна Ръсел. – Следвай ме и не се надигай много-много.
- Накъде?
- Естанция Гереро - каза Ръсел. - Трябва да се доберем до госпожица Алърсби преди другите оцелели. Нужна ни е история, която да спаси кожите ни.
***
Сърцето на Реми се сви, когато тя чу експлозиите и видя черните облаци, издигащи се над градчето. Помагаше на майките с деца, като се опитваше да ги разсее.
Последвалата тишина и действаше дори по-зле. Страхът и тревогата накрая я завладяха и в отчаянието си тя напусна укреплението и се затича надолу по пътеката. На площада откри тлеещи останки от хеликоптер. Загледа ги втрещено.
Нямаше и следа от Сам и Реми затвори очи, за да не се разплаче от мъка. В главата ѝ се въртяха само лоши мисли.
В един момент усети, че се приближава някой. После чу гласа на Сам.
- Възможно ли е любовната ни връзка да няма щастлив край?
Реми се обърна, очите ѝ блестяха от вълнение. Той я целуна жадно по устните, после я прегърна и всичките ѝ страхове се стопиха.
- О, Сам - промълви тя в ухото му, докато гледаше останките на Ми-8.
В този момент Пепелянка едно и Пепелянка две се приземиха на площада, перките им се повъртяха още малко, после застинаха. Сам се ухили на четиримата мъже, които излязоха от кабините и се приближиха.
Първият се здрависа със Сам.
- Липсваше ми, стари партньоре.
- Учудвам се, че дъртак като теб все още обикаля земното кълбо и се забърква в неприятности.
Пилотът на Пепелянка две се засмя.
- Нямаше да сме тук. ако ти не бе толкова добър в машинациите.
Реми се отдръпна настрани, а петимата мъже се прегърнаха и започнаха да си разказват военни истории и да си припомнят старите времена. На Реми и се стори странно, че те не се обръщат един към друг по име. Накрая тя погледна Сам и подметна:
- Няма ли да ни запознаеш?
Изненадани, те се спогледаха, после прихнаха да се смеят. Сам взе обърканата Реми в обятията си и каза:
- Това е една много, ама много необичайна групичка. Извършва какви ли не операции по целия свят. Пред теб са членове на една от най-секретните военни организации на САЩ.
- Затова пазим в тайна имената си и професионалния си опит - каза пилотът на Пепелянка две.
- Освен това, когато постъпихме на работа, дадохме клетва да не разпространяваме вътрешна информация.
Стрелецът на Пепелянка едно погледна Реми и каза:
- Заради тази прекрасна жена ли напусна отряда?
Сам се усмихна, очите му блещукаха.
- Не е ли пределно ясно това. - Той плъзна ръка около талията и. - Съжалявам, обаче не мога да ви кажа името и.
***
Хората се прибраха по домовете си. Много се изненадаха, когато видяха вертолетите „Апачи“ и останките на Ми-8. Зарадваха се, че градчето не е пострадало. Отец Гомес и доктор Хуерта бяха много впечатлени.
Стрелецът на Пепелянка едно кимна към насъбралата се тълпа и каза:
- Май е време да си събираме партакешите и тихомълком да отлитаме към залеза.
- Благодаря ви - рече Сам, докато се ръкуваше с бившите си колеги. - Спасихте живота на над двеста мъже. жени и деца, и прекратихте операция на един от най-големите наркокартели в Централна Америка.
- Дано скоро организираш друг турнир - каза Пепелянка едно и козирува.
- Не си сменяй номера на телефона - отвърна Сам, докато целуваше Реми по бузата. Тя го погледна право в очите и рече:
- Когато се запознахме, ми каза. че си работил за ЦРУ.
Сам сви рамене.
- Идеята ми се стори разумна тогава.
32.
Пътят за „Естанция Гереро”