Руис и Ръсел седяха в кабината на камион.
- Чувствам се така, все едно съм паднал от самолет - каза мексиканецът. - Боли ме рамото от стреляне на автоматична по нищото. А коляното ми не ми дава мира след скока в канавката. Направо не е за вярване.
Ръсел бе забил поглед в пътя.
- Добре че успяхме да прилапаме камиона на онзи производител на тютюн. Много неприятна ситуация. Загубихме деветдесет човека, а може и повече да са. Все подчинени на Диего Сан Мартин. Ще ти кажа и нещо друго. Трябва да оправим нешата преди Сан Мартин да се е усетил, или да се изнесем бързичко от страната.
Руис се вторачи в него.
- Приключихме, човече. Самоубийство е да се връщаме в онзи град.
Час и половина по-късно те пристигнаха в „Естанция Гереро“. Докато минаваха но дългата чакълеста алея пред кантората, Ръсел забеляза Сара Алърсби - седеше до прозореца на кабииега си. Тя видя камиона и изтича отвън.
- Къде са те? - попита тя - Хеликоптерите не се върнаха, камионите също.
Ръсел я изгледа през страничното стъкло на кабината.
- Оказа се, че не е проста работа да ги натоварим на камионите и да ги докараме тук. Попаднахме в засада. Загубихме повечето от наемниците, а малцината оцелели попаднаха в плен.
- Загубили сте ги? Сто професионалисти са се дали на банда невежи селяни? Как можахте да ми причините това!
Ръсел и Руис се спогледаха и вдървено излязоха от кабината. Руис се облегна на калника, а Ръсел застана пред Сара Алърсби.
- Госпожице Алърсби, моля за извинение. Бяхме разгромени. Но не от селяните, а от два мистериозни черни хеликоптера, които нямаха отличителни знаци. Те взривиха нашите хеликоптери, бронираните коли и камионите.
Сара Алърсби усети как гневът на Ръсел набира сила. Стресна се леко. Обаче, тъй като бе доста интелигентна, успя да предугади какво ше последва.
Ръсел добави:
- Мисля, че вече няма полза от нас тук. След няколко минути си тръгваме. Пожелавам ви късмет. Той се обърна.
- Чакай. Съжалявам, Ръсел. Осъзнавам, че думите ми прозвучаха грубо. Моля те не се разстройвай. Знам, че нещата не изглеждат хич добре в момента, но изход има, вярвам в това.
Ръсел и Руис се опулиха в нея.
Тя продължи:
- Диего Сан Мартин ни предостави онези бойци. Ако вие двамата си тръгнете и ме оставите да се оправям сама с него, той ще ме убие. А после ще прати наемни убийци по петите ви. Не знаете ли, че той е наркобарон? Има връзки в Съединените щати и Европа. Не ни остава нищо друго, освен да се опитаме да спасим положението, като замажем лошите новини с добри. Не бива да се предаваме точно сега.
- Ситуацията е трагична.
- Ще удвоя хонорара ви. Ще ви дам и процент от това, което ще изкарам от артефактите. В сборника пише, че там горе има крепост, в която са намирали убежище бегълци от близкия град. Тези хора едва ли са оставяли съкровищата си на врага. Находките ще са невероятни.
- Госпожице Алърсби - подхвана Ръсел, - днес загинаха много хора. Ако полицията научи за случая, замесените може да бъдат обвинени в убийство. Ние сме организаторите, а и сме чужденци.
- Освен това не знаем кой ни нападна - допълни Руис.
33.
Пътят за Гватемала Сити
Два дена по-късно Ръсел и Руис бяха арестувани и приковани с белезници към скамейката в каросерията на един военен камион, който сега се клатушкаше по пътя за Гватемала Сити. Ръсел бъбреше тихичко в дясното ухо на Руис.
- Хубаво е, че ще ни заведат право в столицата. Не искам шест месеца да гния в някой провинциален затвор, докато прокурорите бавно и мъчително подготвят обвинението. Ако сме в Гватемала Сити, Сара може да ни освободи под гаранция преди да сме излежали дори една нощ, или две. А после ще направи така, че съдът да отхвърли обвиненията. Точно това трябва да стане. Ако ни обвинят като главни организатори на претърпелия фиаско неин проект, вероятно никога повече няма да видим дневна светлина.
- Диего Сан Мартин се е покрил. Това е плюс.
- Така е, но няма да ни прости. Те ни мразят. А и ние сме единственнте американци. Аз поне съм американец. Ти приличаш на местните и говориш испански. Обзалагам се, че те мислят за гватемалец.
- Когато става въпрос за големи престъпления, по-добре е да си чужденец. Ще помислят, че работиш за някое правителство и няма да те екзекутират.
- Дано адвокатите и да ни чакат в столицата - каза Ръсел. - Вярвам, че тя ще си погрижи за нас.
- Тя каза, че няма опасност да ни арестуват, но ето ни на тук, с белезници.
Ръсел помълча няколко секунди, после каза:
- Няма да е зле да се задейства, защото ние затрихме личната армия на Сан Мартин.