- Знам - отвърна Руис. - Ще се наложи да спим на смени, за да не ни докопа някой от тези главорези.
Миля след миля околните пейзажи се изнизваха назад. Ръсел се опитваше да не мисли за неколцината оцелели наемници, които седяха до него в камиона. Небръснатите им лица имаха мрачни изражения, от камуфлажните им униформи лъхаше на пот, а в очите им гореше гняв.
Насочи мислите си към Сара Алърсби. Представи си я облечена в една от онези безупречни бели копринени блузи, с черна пола и обувки на висок ток. Тя се намираше в двестагодишната сграда с дебели греди и вентилатори на тавана, стоеше до тежкото дървено бюро. Paзкошната и златна коса бе вързана на опашка, като всеки косъм бе на мястото си. В едната си ръка държеше диамантена обеца, а в другата - телефонна слушалка, която притискаше към ухото си. Тя впрягаше цялата си енергия и богатството, влиянието и репутацията си в опитите да освободи него и Руис. Тя щеше да каже нещо абсурдно на правителствените служители, а те с готовност щяха да и повярват. Ръсел и Руис бяха просто двама невинни американци, нейни подчинени, който се бяха загубили по пътя за „Естакция Гереро”. Тя щеше да направи така, че след освобождаването им да не възникват проблеми - щеше да ги изведе незабавно от страната с личния си самолет. Щеше да е доволна, че ги е спасила.
Гватемала Сити
В същия момент Сара Алърсби се намираше в господарската спалня в голямата къща на Гереро. Носеше бяла копринена блуза, черни панталони и черно сако, шито по поръчка. Избра чифт перлени обеци и колие от перли, защото щеше да си има работа с британската митница. Всеки, чиято работа бе да оценява стойността на бижутата, шеше да разбере какво е това - кръгли, сребристобели, шестнайсетмилиметрови естествени перли с изключителен блясък. Те бяха открити през четиринайсети век в Арабско море от гмуркачи. По изключение този безценен накит не бе придобит от предците на баща й чрез плячкосване в Индия. Перлите бяха принадлежали на семейството на майка й. Баща й бе купил обеците преди четирийсет години в Париж.
Британските чиновници бяха големи сноби. Дори и името й да не им говореше нищо, те трябваше да се досетят, че тя принадлежи към класата, която не бива да бъде тревожена с дребнави правила.
Тя не носеше много багаж. Повечето от дрехите и вещите й все още се намираха в шкафовете и в сейфа. Взе само нещата, които можеше да събере набързо - широката плоска кутия, съдържаща най-ценните бижута, пачка пари (в нея имаше различни валути) и сборника на маийте, запечатан в пластмасовата си кутия. Всичко това се побра в един куфар. Тя заключи куфара, вдигна го на колелцата му и се отправи кьм стълбището.
Портиерът чу потракването и се завтече да и помогне. Тя се зачуди дали той знае. В куфара имаше предмети и валута на стойност десетки милиони долари. Неговите предци едва ли бяха изкарали толкова откакто свят светува. При тази мисъл тя се усмихна. Хубаво бе, че служителите, включително лоялните, не подозираха за тези моменти на уязвимост. Не се и съмняваше, че той би я убил за много по-малко, отколкото носеше сега.
Тя се качи в колата, проследи с поглед как портиерът слага куфара в багажника и затръшва капака. Каза на шофьора:
- Към летището.
Той управляваше умело черния Майбах 62 S, като не настъпваше прекалено газта и почти не използваше спирачката. Знаеше, че Сара обича спокойното пътуване. Докато гледаше градските улици, тя изпита лека душевна болка. Беше успяла да придобие сборника на маите - вероятно последния оцелял. Досега трябваше да е станала известна. Трябваше да е напълнила цял склад със злато и безценни грънчарски изделия.
Налагаше се да убеди Диего Сан Мартин, че не е виновна за загубите на жива сила. Щеше да му каже. че проблемът е в човека, с когото бяха обядвали заедно. Ръсел я бе убедил, че всичко ще мине гладко Нямало опасност Диего Сан Мартин да се разочарова, защото Ръсел държал нещата под контрол. Какво друго би моглa дь направи млада жена като нея? Как би могла да знае, че Ръсел е некадърник?
Тя се заслуша в собствената си безмълвна репетиция и прецени, че планът е добър. Диего щеше да излее гнева си върху някого, но този някого нямаше да е Сара Алърсби. Тя си оставаше много полезен съюзник, чиято липса би довела до много парични загуби и неприятности. Сан Мартин просто се нуждаеше от извинение да направи онова, което очевидно е в негов интерес.
Майбахът пристигна на летището, мина покрай оградените с вериги терминали и се насочи към специалния вход за хангарите за частни самолети. Пазачът отвори портата, веднага щом забеляза колата. Нямаше как в кола, струваща почти половин милион долара, да има луд революционер, възнамеряващ да взриви самолет. Шофьорът подкара към хангара и тя видя, че самолетът вече бе изтеглен отвън. Пилотът, Фил Джеймисън, извършваше нужните проверки. Камионът-цистерна се бе насочил към следващия клиент. Стюардът на Сара Алърсби, Мор- ган, който ясно се виждаше през прозорците, зареждаше хладилника и бара.