Манбахът спря и тя каза на шофьора:
- Ще отсъствам поне месец. Ще си получиш заплатата и ще излезеш в отпуск. Когато ми потрябваш отново, ще ти звънна.
- Да, госпожице. - Той отвори багажника, извади куфара и го повлече към самолета. Морган излезе да го вземе.
Той качи куфара по стълбите, сложи го в шкаф, закрепи го с ремъци и затвори вратичката.
- Да взема ли палтото ви?
- Да - отвърна тя и го свали. Няколко минути по-късно вратата на салона бе затворена и пилотът насочи машината към пистата.
Самолетът набра скорост по пистата и се издигна във въздуха. Сара погледна през прозорчето и видя как малката централноамериканска страна се стопява под нея заедно с доскорошните съперничества, разочарованията и неприятните нищожни хора, които бяха направили всичко възможно да осуетят плановете и. Когато самолетът се издигна над слоя пухкави бели облачета и остана под притъмнялото небе, тя се почувства по-лека, по-чиста и някак необременена. Прибираше се вкъщи, в Лондон. Копнееше да се скрие под крилото на влиятелния си баща. Лондон си оставаше Лондон. Може би това пътешествие щеше да бъде забавно.
Фрайханес, Гватемала
Камионът, в който бяха Ръсел и Руис, пристигна в големия и отблъскващ затвор „Павон”, който се намираше близо до столицата, в град Фрайханес. Когато се присъединиха към мъжете, които току-щобяха свалени от камиона, Руис каза:
- Не виждам никакви адвокати.
Ръсел отвърна:
- Ще дойдат. Тя не би ни оставила да гнием на такова място.
Войниците ги преведоха през една висока решетъчна порта, над която бе опъната бодлива тел. Руис прошепна:
- Дори няма цивилни пазачи. Мисля, че това е едно от онези места, където затворниците контролират всичка
- Не се тревожи - каза Ръсел. - Да не е луда да ни изостави.
- Да се надяваме, че не е. Във всеки случай, трябва да сме готови да се погрижим сами за себе си.
Лондон
Призори самолетът на Сара Алърсби се спусна към летище „Бигин Хил”, което се намираше в югоизточната част на Лондон.
Самолетът се приземи гладко и започна да рулира, придвижвайки се кьм мястото, където трябваше да слезе единственият пасажер. Спря и наземиият екипаж запъна колесниците му и го заземи. После бе спусната стълбата.
Сара вдиша хладния и влажен британски вьздух, който влизаше през отворения люк. Изправи се, чак когато се появиха британските митничари. Те взеха митническите декларации, които стюардът Морган бе попълнил и подписал вместо нея. Тя както винаги носеше петдесет кубински пури за баща си (декларираната стойност бе едва триста паунда). Старателно зареденият бар в самолета уж съдържаше по-малко от два литра питиета.
Главният митничар попита:
- Това вашият куфар ли е, госпожице?
- Да - потвърди Сара Алърсби.
- Може ли да погледна вътре?
Тя се поколеба, после го изгледа с немигащ поглед, като отвори леко уста. Митничарите обикновено не проявяваха такава усърдност. Сара бе важна особа, от семейство с традиции. Не би си позволила да превозва експлозиви или кокаин. Прииска й се да каже: “Преди не правехте такава проверка“. Обаче усети, че колебанието може да й изяде главата.
Главният митничар отвори куфара й върху вградената маса. Вдигна капака на кутията за бижута и очевидно стигна до извода, че в едновремешните испански галеонн е имало по-малко скъпоценности. Забеляза пачката пари и я премести настрана. Разбира се, че ще носи пари. Голяма работа. Но какво е това?
Митничарят отвори пластмасовия контейнер и огледа листовете, направени от кора на смокиня. Хвърли едно око на изображенията, после затвори книгата.
- Госпожице Алърсби, това ми прилича на древен артефакт. Сборник на маите, предполагам.
Тя се вторачи в мъжа, който явно бе образован. Нямаше намерение да го убеждава, че сборникът всъщност не е сборник, а обикновено копие или сувенир-украшение. Той беше прав и го знаеше.
Три часа по-късно адвокатите на баща й, които бяха известни със способността си да отклоняват всякакви неудобни въпроси, я измъкнаха. Обаче и бе забранено да напуска страната. И паспортът и бе отнет. Но най-неприятното бе, че сборникът, нейният скъп сборник, бе конфискуван и щеше да послужи като доказателство, че тя е нарушила международните закони, забраняващи пренасянето на исторически ценности.