Докато прекосяваха с лимузина града, тя каза на най-важния от адвокатите - Антъни Брент Грийвс:
- Антъни, твърде изморена съм и не желая да се настанявам на неуютно място. Закарай ме в къщата на баща ми в Найтсбридж.
- Съжялявам – отвърна Грийвс. - Той ме помоли да ти кажа, че за момента това е невъзможно. Организирал е вечерно парти, на което ще присъстват хора, интересни за медиите.
- О! Той не иска да ме види!
- Не бих казал. Ти си човекът oт семейството, който познава навиците и табутата на далечни страни. Но той има опит в джунглите на Лондон. Той ще обработи много внимателно редица важни клечки, за да ти съдейства.
- Разбирам.
Грийвс бе постигнал своето. Каза на шофьора:
- Ще закараме лейди Сара в къщата и в Бромптъм.
34.
Санта Мария де лос Монтаняс
Гватемалската армия пристигна в Санта Мария де лос Монтаняс в понеделник. Във вторник един хеликоптер кацна в нива, намираща се на миля от градчето. От него излезе командир Руеда.
Руеда и лейтенантите му дойдоха на площада, където бяха приветствани от Сам, Реми и група местни хора. Сам каза:
- Радвам се да ви видя, командире. Какво ви води насам?
Руеда сви рамене, но не можа да скрие усмивката сн.
- Изглежда, че Сара Алърсби е била арестувана в Лондон. Вкарала е незаконно сборник на маите в Обединеното кралство. Така че някои важни хора трябваше бързо да променят позициите си по въпроса. Назначиха ме за началник на правителствените сили в района.
- Поздравления - каза Реми. - Дали ще бъде неучтиво от моя страна, ако ви попитам какво смятате да правите?
- Съвсем не. Държа да няма никакви недоразумения. В момента войници претърсват „Естанция Гереро” за наркотици. Други претърсват дома и офисите на Сара Алърсби в Гватемала Сити, проверяват дали тя е плячкосвала археологически обекти.
- Браво на вас! възкликна Реми.
- Надявам се, че въодушевлението ви няма да спадне, ако ви помолим да свидетелствате - каза Руеда.
- С удоволствие ще свидетелстваме - отвърна Сам. - Така ще имаме повод да се върнем тук. Сдобихме се с добри приятели. - Огледа се. - Ето двама, с които непременно трябва да се запознаете. Отец Гомес и доктор Хуерта. Това е командир Руеда, приятели мои. Той е честен, наясно е с проблемите на района и, за щастие на всички, поема нещата в свои ръце.
Руеда се поклони по военен маниер.
- Чувал съм за вас двамата. Знаем, че сте се опитали да спрете контрабандата с наркотици и мога да заявя, че народът на Гватемала се прекланя пред храбростта ви.
Реми се извърна, бс забелязала, че в далечината се рее ниськ черен облак.
- Вижте! Пожар!
Руеда само стрелна облака с очи.
- Моите хора извършват контролирано изгаряне на насажденията от марихуана в „Естанция Гереро“. Оказа се, че сте прави и за коката. Наистина има кока. Оставихме известно количество, което ще послужи като доказателство, всичко останало ше бъде унищожено. - Той погледна двамата си подчинени. - Май е време да тръгваме. Чака ни много работа.
Сам и Реми изпратиха Руеда и лейтенантите до хеликоптера. Руеда дръпна Сам и Реми настрани.
- Това вероятно не означава нищо, но трябва да ви кажа, че двамата мъже, които преди няколко седмици cе опитаха да ви убият, бяха заловенн. Те прекараха няколко дена в затвор, близо до столицата, след което убиха двама отиващи на работа затворници, за да заемат техните места. Предполагаме, че са напуснали страната, но това не е сигурно.
- Ще си отваряме очите на четири - каза Сам. Когато перките се завъртяха, той и Реми се отдръпнаха, за да избегнат мощните въздушни струи. Сам извади клетъчния си телефон и се обеди на Селма.
- Сам, Реми, тревожех се за вас - каза тя. - Свърши ли работата?
- Да - потвърди Сам.
- Дейвид Кейн пристигна ли вече?
- Дейвид Кейн? Той е тръгнал зa насам?
- Много държеше да дойде. Последните изпити са петък. Юни е, Сам. Проучвате маите, а нямате календар.
- О, голям пропуск от наша страна.
***
Дейвид Кейн беше в челото на колоната от лендроувъри, която сравнително лесно изкачи хълма, а после спря пред църквата. Кейн изкочи от джипа си и запрегръща Сам и Реми.
- Чух какво сте направили. Невероятни сте.
- Благодаря - отвърна спокойно Реми. - Онова, което ще намерите ти и твоите колеги, е още по-невероятно. Но преди да почнете да ровите ни оставете да подготвим хората. Междувременно усмихвайте им се и разговаряйте с тях за всичко, освен зa археология. Бъдете търпеливи. Вече организирахме среща, на която ще бъдете представени.