35.
Лондон
Сара Алърсби се отегчи в Лондон. В Гватемала Сити тя бе в центьра на вниманието. Докато пребиваваше в Европа, я канеха къде ли не - тя познаваше добре Рим, Берлин, Атина и Прага. Беше посещавала повечето елитни заведения в Париж, движейки се в компанията на из- вестни млади хора.
Но сега, заради абсурдното разпореждане на съда, не можеше да напуска дъждовния, студен и влажен Лондон. На всичкото отгоре социалният климат в Лондон не бе добър. През последните няколко месеца хулите по неин адрес в пресата не спираха. Обвиняваха я, че е плячкосвала гробници на маите, че се представяла за откривател иа обекти, които вече са регистрирани и че незаконно е придобила и използвала сборник на маите.
Предният ден бяха тръгнали слухове, че е свързана с наркомрежата, разбитата наскоро в Централна Америка. Хората вече отхвърляха поканите за вечерното парти, което тя организира по случай завръщането си. Тя долавяше страх в гласовете им. Те се опасяваха, че безценната им репутация може да бъде опетнена от едно евентуално лапване на ордьовър при лудата, лоша Сара Алърсби. А преди година те бяха готови да дойдат на нейно парти дори и пълзешком, ако се налагаше.
Тя застана пред голямото огледало до вратата и се огледа, докато закопчаваше тъмносиньото си палто. Копчетата бяха златни, а самото палто приличаше на мундир на морски офицер от осемнайсети век. Тя се извърна настрани, за да се види в профил, после се приближи до вратата и я отвори. 7,8 милиметровият куршум проби челото й и излезе през тила й, като размаза мозъка й толкова бързо, че тя дори не чу изстрела.
През оптическия мерник на пушката Ръсел видя, че Сара пада назад и че тежката входна врата бавно започва се притваря. Вратата остана открехната, защото се бе опряла в изпруження крак на Сара. Човек можеше да си помисли, че някой се с канел да излезе, но се е присетил, че е забравил нещо и се е върнал да го вземе.
Ръсел свали пушката, а Руис затвори прозореца и дръпна завесата. Ръсел чевръсто разглоби оръжието и го прибра в куфара си. Двамата се спуснаха бързо по задното стълбище, прекосиха кухнята и излязоха на двора. Беше късна утрин, така че улиците гъмжаха от коли и хора, но като че ли никой не бе забелязал нищо.
Къщата, в която се бяха скрили, бе обявена за продажба. Намираше се на отсрещната страна на улицата, но не точно срещу дома на Сара. Хубаво местенце, собствениците и искаха четири милиона паунда. Ръсел и Руис бяха прекарали в нея не повече от час, освен това бяха с гумени ръкавици.
Докато прекосяваше тичешком задната градина – красива типично по британски, той изпита задоволство. Сара бе нарушила обещанието си и бе допуснала той и Руис да бъдат набутани в гватемалски затвор. Но вече си бе получила заслуженото. Двамата се качиха в колата, като Руис седна зад волана. Мексиканецът се справяше по-добре с шофирането в насрещното плагно. На няколко пъти спираха, зa да може Ръсел да хвърли частите на пушката в различни кофи за боклук.
Паркираха пред станция „Ватерло’', после отидоха в мъжката тоалетна, където се преоблякоха и си измиха ръцете. Хванаха жълтобелия влак „Юростар“ за Париж. Чакаше ги тричасово пътуваме до френската столица, но си бяха взели билети за първа класа, така че вярваха, че ще могат да отпочинат. Всичко бе стотици пъти по-добро от гватемалския затвор, от който бяха избягали.
Влакът бавно прекоси лондонските предградия, след което набра скорост. Час по-късно влезе в тунела под Лааманша и прозорците притъмняха.
***
Сантяго Обрегон наклони глава към пътеката и огледа двамата американски граждани, пътуващи в първа класа. Те като че ли спяха. На Обрегон му бе трудно да повярва, че тези двамата си мислят, че Сан Мартин ще преглътне загубата на почти сто от най-преданите си бойци и ще ги остави да си развяват байрака из Европа. Той им бе благодарен, че убиха Сара Алърсби, защото иначе щеше да се наложи той да свърши тази работа.
Обрегон се намърда в купето на американците и седна срещу тях. Бръкна в куфарчето си и извади оръжието - пистолет CZ Р-07 с фабрично нарязана цев и специален висок мерник, позволяващ да се прави прицел над заглушителя. Бързо застреля двамата американци в гърдите, за да не би случайно да окажат съпротива.
Изправи се и за по-сигурио гръмна първия американец в главата, а после насочи пистолета към втория. Мъжът заговори на испански:
- Кой си ти? Защо ни убиваш?