- А ти защо убиваш? - попита Обрегон. - За пари. - Натисна спусъка. Притисна пистолета към дясната ръка на мъртвеца. Излезе и се премести в друг вагон. Не след дьлго влакът щеше да спре на Северната гара на Париж.
36.
Санта Мария де лос Монтаняс
Градското събрание се проведе в църквата, като председателстващ бе отец Гомес. Накрая той каза:
- Всички ние чухме аргументите за и против това археолозите да разкопаят гробниците. Сега ще напишете “да“ или „не“ на лист хартия, който ще пуснете в урната.
Хората се наредиха на опашка и започнаха да гласуват. Когато приключиха, отец Гомес, доктор Хуерта и Андреас - новия кмет, преброиха гласовете. Градът с голямо мнозинство бе решил да позволи на професор Кейн да прави разкопки.
На сутринта, в седем часа, към членовете на експедицията се присъедини отец Гомес, който предвождаше делегация от местни хора. Когато се заизкачваха по тясната пътека, свещеникът каза:
- Професор Кейн, мисля, че моментът е подходящ да ви разясня някои неща. Знаете, че това място е свещено за местните. Владетелите, погребани там горе, не са някакви си непознати, те са наши предци. Те са управлявали град Киксчент и са оцелели след голямата война срещу намиращия се на трийсет мили на изток град. Това било през 790 г. след Христа. Когато станало ясно, че врагът ги превъзхожда по численост и поражението е неизбежно, те събрали група предани войни и взели със себе си всичко ценно. Донесли съкровищата си тук.
- Смятали са тук да дадат последен отпор?
- Точно така. Построили укрепена наблюдателница на мястото, където сега е църквата. После завели хората си горе на платото и изградили там укрепление. Врагът се опитал да превземе укреплението, но не успял. Владетелите умрели и били погребани там заедно с множество ценни предмети - оръжия, украшения и какво ли още не.
- Значи всичко, което е там, е от война, водена по време на класическия период?
- Не всичко. Двеста години по-късно, през 950 г., се наложило хората от града отново да се оттеглят в укреплението. Случило се горе-долу същото. Врагът пак не успял да превземе добре защитеното място. След време хората се върнали по домовете си. После дошло ред на испанците да изживеят разочарование - индианците от Алта Верапас оказали сериозна съпротива и ги отблъснали. Но, като предпазна мярка, ценните вещи били скрити горе в крепостта.
Дейвид Кейн попита:
- И никой не е копал тук?
- Да - отвърна отец Гомес. Неколцина се опитали да крадат. Местните хора обаче ги убили. Минало време. Индианците приели християнството. Наблюдателницата била разрушена и на нейно място била издигната църква. Светът забравил за светилището. Но хората помнят всичко.
Кейн каза:
- Виждам, че много държат на това укрепление.
- Трябва да знаете, че ви се довериха, защото обичат Реми Фарго и биха направили всичко, което те поискат. Ако не спазите обещанията си и проявите неуважение към техните древни крале, лошо ви се пише.
Групата стигна до платото и видя каменните стени и гробищните могили.
Кейн насочи вниманието си към могилата, в която бяха проникнали Фарго. Там имаше гърнета, чиито капацни изглеждаха запечатани. Кейн коленичило едно от тях, но отец Гомес го докосна по рамото.
- Чакайте.
Кейн се надигна и го изгледа с питащ поглед.
Отец Гомес каза:
- Още не съм приключил. Трябва да ви обясня какво обещах на хората. Всеки път, когато се скривали тук, маите донасяли със себе си големи съкровища. Оръжия от обсидиан, нефритени и златни украшения, красиви грънчарски изделия, доста такива неща има тук. Но древните най-много ценели книгите.
- Книги?
- Стари книги, като онази, която намериха Сам и Реми.
Кейн запази самообладание, макар че на Сам и Реми за момент им се стори, че той ще припадне.
- Дали някои от тях са запазени?
- Виждал съм само няколко - онези, които са били разлиствани от мъжа, убит в гробницата. В добро състояние са, вероятно заради голямата надморска височина. Но става въпрос за стотици бройки. Древните маи сложили книгите в гърнета и ги донссли тук. Само в тази гробннца има сто четиридесет и три гърнета. В някои от другите могили вероятно също има книги. Така че откраднатото от Capа Алърсби е нищо в сравнение с това, което не й бе позволено да открадне.
Отец Гомес заобиколи мъртвеца и гърнетата, и поведе Кейн към гробищната камера, където, върху варовикова плоча, лежаха покритите със злато и нефрит кости на краля.
- Трябва да видите и още нещо - подхвана той. - Помогнете ми да преместя плочата. - Когато Кейн се поколеба, той добави: - Останките няма да пострадат. Правили сме това и преди.