- Да.
- Тогава запалете двигателите и вдигнете котвата. Искам да отидем ей-там на онзи док. Ще приберем Мигел и доктор Таламантес и ще се разкараме оттук.
3.
Салина Круз, Мексико
Няколко минути по-късно доктор Таламантес и Мигел се качиха на борда. Те бяха изтичали на брега, когато се разчу, че нещо гори в морето. Когато видяха, че яхтата се е отправила към общинските докове, те отидоха там и я изчакаха да акостира. Не след дълго яхтата пое на югоизток, следвайки контурите на бреговата линия.
Още три пъти спираха в тънещи в мрак крайбрежни градчета, за да раздават вода, консерви, фенерчета, генератори и бензин. Всеки път тримата лекари слизаха първи на брега, носейки стандартните си медицински комплекти.
След няколко часа лекарите обявяваха, че на всички тежко пострадали е оказана помощ и че местните хора вече разполагат с необходимото, за да се погрижат за леко ранените. Сам извикваше всички на брега, след което Мигел ги прибираше със спасителната лодка. Сам и Реми винаги си тръгваха последни. Веднага щом те се качеха на борда, екипажът вдигаше котвата и яхтата отплаваше по посока към Тапачула.
Заранта на четвъртия ден Мигел разбуди Сам и Реми, като почука на вратата на каютата им. Сам стана, за да отвори.
- Какво има?
- Тапачула вече се вижда. Хуан смята, че ще е добре да дойдете на мостика.
Сам и Реми се облякоха набързо и се качиха на палубата. Когато стигнаха до мостика, разбраха защо Хуан ги е извикал. В далечината се виждаше смътният силует на Таканя - втория по височина връх в Мексико. Той представляваше тъмносиня пирамида, изпъкваща на фона на небето. Тази сутрин изхвърляше облаци сивкав дим, който пъплеше бавно на изток.
Хуан каза:
- На практика е активен, но не е имало голямо изригване от 1950 г.
- По радиото предупредиха ли, че има опасност от изригване? - попита Реми. Казаха ли на хората да се евакуират?
- Май все още не са наясно какво става. Само съобщиха, че вследствие на земетресението са се отворили пукнатини. Пътищата са блокирани, така че едва ли учените са успели да се доберат дотам и да направят нужните измервания.
- Вулканът на какво разстояние е от брега? – попита Сам.
- Много по-далеч е, отколкото изглежда на пръв поглед - отвърна Хуан. Планината е висока четири хиляди метра, затова разстоянието не изглежда голямо. Но вулканът е последната ни грижа. След двайсет минути ще сме в Тапачула.
Реми слезе долу и започна да чука по вратите ип каютите»
- Почти стигнахме в Тапачула - провикна се тя.
Пет минути по-късно екипажът, лекарите и семейство Фарго си спретнаха на палубата бърза закуска, състояща се от кафе, яйца и плодове. Трудно им бе да откъснат поглед от стелещия се в далечината дим. Когато се приближиха до града, видяха какви са последиците от труса - полуразрушени сгради, около които се издигат купчини тухли; паднали телефонни стълбове, чиито жици са се оплели в паркираните автомобили. Тук-там бушуваха огньове, предизвикани вероятно от пробивите в газопреносната мрежа. Един по един станаха от масата и започнаха да се приготвят за акостиране.
Вече бяха посетили немалко засегнати градове и бяха усъвършенствали подхода си. Тримата лекари, които вече бяха попълнили липсите в медицинските си комплекти, метнаха на гърбовете си по две големи раници с провизии. Заради пожарите взеха повече мехлеми и обезболяващи. А заради множеството паднали сгради - повече медицински шини и инструменти за извършване на ампутации. Сам, Реми и Хорхе подредиха кашоните с храна н вода, и натовариха първите генератори и туби с бензин. От опит знаеха, че пристигането им на брега ще привлече вниманието както на хора, желаещи да помогнат, така и на пострадали, ето защо взеха кашони с фенерчета, аптечки и инструменти за копаене и изграждане на временни подслони.
Към седем часа, докато пакетираха материалите, видяха, че на брега вече се събират хора. Натовариха на лодката най-тежките предмети, после направиха човешка верига и прехвърлиха останалите неща от ръка на ръка. Лодката се претовари, поради което трябваше много да внимават къде ще седнат.
При първия курс се качиха тримата лекари и Сам, Реми и Мигел, които имаха грижа за управлението и безопасността. Мигел се възползваше майсторски от вълните, насочвайки лодката така, че да се носи напред без риск от преобръщане. Когато наближиха брега, той изключи двигателя и го вдигна, за да предпази витлото. Веднага щом килът застърга в дъното, Сам и Реми скочиха във водата и задърпаха лодката към пясъчната ивица.
Местните много се зарадваха, когато видяха какво ще получат. Около тримата лекари веднага се скупчиха хора, горящи от желание да ги заведат в местната болница и да пренесат медицинските им принадлежности. Сам, Реми и Мигел стовариха останалото на пясъка и изтласкаха лодката обратно в морето, за да може Мигел да направи още един курс.