Сам и Реми отидоха в болницата, за да монтират първия генератор, после се върнаха на брега, за да вземат втория. Трябвате да закарат и него във все още крепящото се медицинско заведение в другия край на града.
Работата продължи през целия ден и през по-голямата част от нощта. Докато прехвърляха продоволствието в различни части на населеното място, чуха какви ли не истории. Доброволци разчиствали пътищата с помощта на лопати, булдозери и камиони. Хората, чиито домове били оцелели, приютявали останалите без покрив над главите си.
През следващите пет дена имаше много вторични трусове. Първите няколко бяха силни, с доста неприятна продължителност, но като че ли земята постепенно се укротяваше.
Вечерта на шестия ден капитан Хуан посрещна на задната палуба Сам, Реми и останалите, които тъкмо се бяха върнали от поредния курс. Лицето му бе мрачно.
Реми смушка Сам с лакът.
- Май има лоши новини.
Сам, Реми, тримата лекари, Мигел и Хорхе се изправиха пред Хуан, който нервничеше, прочиствайки час по час гърлото си.
- Този следобед получих по радиото съобщение от собствениците. Смятат, че са проявили достатъчно търпение и искат да върнем яхтата им в Акапулко.
- Защо? - попита Реми. - Готови сме да я наемем за още време, а и не сме нанесли никакви повреди, нали?
- Това е ясно - каза Хуан. - Нервничат, защото използваме луксозна яхта, за да превозваме провизии, но разбират, че това се налага и че можем да покрием евентуалните щети. Проблемът е, че има график. След четири дена в Акапулко ще пристигне друга група хора и яхтата трябва да е на тяхно разположение. Има договори. - Той вдигна ръце, за да покаже, че нищо не може да се направи по въпроса.
- С колко време разполагаме? - попита Сам.
- Искат да тръгнем тази вечер. Така ще имат на разположение един ден, през който да почистят и излъскат палубите, да прегледат двигателите и да натоварят новите материали. Съжалявам.
- Добре - измънка Сам. - Разтоварихме всички провизии, които превозвахме, така че вече не се нуждаем от яхтата. Какво мислиш, Реми? Искаш ли да се върнем с яхтата в Акапулко и да се приберем вкъщи със самолет?
- Не - отвърна тя. - Мисля, че трябва да останем още няколко дена. Чух, че хората, живеещи в близост до вулкана, имат нужда от медицински грижи и провизии.
- Сигурна ли си? - подхвърли Хуан. - Пътуването няма ла е лесно. Не ме разбирайте погрешно. Вие работехте здраво, а аз бях на път да се откажа. За мен е чест да ви познавам.
- И за нас също - вметна Хорхе.
- И вие сте страхотни - каза Сам. - Но трябва да се опитаме да помогнем на хората в планината. Ей сегичка отиваме да си съберем багажа, така че скоро ще можете да отплавате.
Доктор Мартинес каза:
- Аз също смятам ла се прибирам в Акапулко. Не мога да отсъствам повече от работното си място.
Сам се извърна към другите.
- Доктор Гарза?
Доктор Гарза каза:
- Двете с Таламантес ще останем още няколко лена. Между другото, наричайте ме Мария. Доста неща преживяхме заедно и имам чувството, че ви познавам от години.
- А към мен се обръщайте с Кристина - помоли доктор Таламантес.
Малко по-късно групичката оставащи се събра на задната палуба, всички бяха с раници на раменете. Хорхе и Мигел им помогнаха да се качат на спасителната лодка и ги откараха на брега. След това Сам и Реми изтласкаха празната лодка обратно в морето.
- Ще ни липсвате - обяви Мигел.
- Нормално - каза Реми. - И на нас ни е кофти, та нали сме приятели. Но когато се срещнем отново, ще си разказваме много приключенски истории.
Когато спасителната лодка отплава кьм яхтата, Сам вдигна раниците и, следван от Реми, се отправи към училището, където временно бяха приютени пострадали хора. Сам каза:
- Наясно си, че оставаме сами, нали?
- Оставам сама в крайбрежно тропическо градче, в компанията на мъжа, когото обичам. Няма лошо.
- Доста романтично ми звучиш, като се има предвид, че до неотдавна попълваше с чакъл и асфалт дупките по пистата. Само се надявам приключенията, за които намекна пред Мигел, да донесат само положителни емоции.
Тя се надигна на пръсти и го целуна.
- Всичко ще бъде наред, а и ще имаме възможност да направим някоя и друга добрина. Ако сега бяхме у дома, щяхме да се джафкаме с електротехниците и дърводелците, и ремонтите нямаше да вървят.