Към края на петия ден от пребиваването им в планината, докато лежаха в палатката си, която бяха издигнали край село, намиращо се на две хиляди и петстотин метра надморска височина, Сам каза:
- Признавам, доволен съм, че се включихме в това мероприятие.
- Аз също - отговори Реми. - Рядко съм се чувствала толкова удовлетворена.
- Имаш чудесен вкус.
- Имам чудесна самооценка. А сега смятам да поспя.
На следващата сутрин Сам и Реми поведоха групата към последното село. Поеха по малката странична пътека, която им бе показал кметът, и скоро след това увеличиха доста разстоянието между себе си и останалите. Изчакаха те да се появят, след което продължиха напред. Но не след дълго отново увеличиха дистанцията.
Сам и Реми стигнаха до едно свлачище, което бе затрупало пътеката с пръст и късове базалтов камък. Заобиколиха от горната страна, като се придвижваха внимателно между скалите. Изведнъж се заковаха на място.
Един от огромните базалтови късове, лежащи на пътеката, изглеждаше странно. Имаше правоъгълна форма, а в горната част краищата му бяха заоблени. Приближиха се без да обелят дума. Видяха, че в скалата е издялан профил на мъж с орлов нос и издължен череп, характерни за аристократите на маите. Накит от пера покриваше горната част на главата. Забелязаха колони със символи, явно индиански. Двамата се загледаха в планинския склон, към мястото, откъдето бе тръгнало свлачището.
Подтиквани от емоциите си, се закатериха нагоре. Стигнаха до едно равно място, приличащо на площадка: беше около десет метра дълго и около седем широко. Наоколо растяха дървета, но на самата площадка нямаше нито едно. Личеше си, че част от конструкцията се е отчупила, повлечена от свлачището.
Сам поразчисти пръстта с ножа си и ясно се чу как острието застърга в камък.
Реми се огледа.
- Двор? Или вход?
Впериха очи в планинския склон. Различиха място, покрито с пласт свлечена пръст, както и нещо като ниша.
- Това май се е свлякло при падането на голямата скала - каза Сам. - Забоде ножа си в земята, после свали раницата си и извади от нея сгъваемата си лопата. Започна да изстъргва полепналата по каменната стена пръст.
- Внимавай! - предупреди го Реми. - Нали не искаш да предизвикаш ново свлачище! - Въпреки това тя извади от раницата си брадвичката, с която бяха цепили подпалки, и се присъедини към него. Когато разчистиха мръсотията, видяха черна вулканична скала. Сам я удари няколко пъти с лопатата си. Беше крехка и пореста като пемза и се чупеше лесно. Той кимна към брадвичката на Реми.
- Може ли?
- Заповядай. - Тя му подаде брадвичката.
Сам заудря слоя вулканична скала.
- Явно тук се е стекла лава, която е покрила всичко като завеса.
- Вход?
- Няма как да съм сигурен - рече той. - Но определено прилича на вход. След един негов силен удар парче скала хлътна навътре и се появи дупка.
- Значи е трябвало да удряш здраво - вметна Реми. - Какво е това според теб? Гробница?
- На такава надморска височина? По-скоро свещено място. Храм на бога, който е отговарял за вулканите.
Сам разшири отвора, извади фенерчето си от раницата, включи го и влезе в кухината.
- Заповядай, влез! Това е древна постройка.
Вътре имаше помещение със стени от дялан камък, по които бяха изрисувани цветни изображения на мъже, жени и богове - всичките те подредени като в процесия. Виждаха се рисунки на хора, правещи разрези по телата си или пробождащи езиците си в знак на жертвоприношение. Но една фигура доминираше - скелет с изхвръкнали от черепа очни ябълки.
Сам и Реми не губиха много време в оглеждане на сцените. Пристъпиха навътре в помещението, привлечени от тъмния силует, изпъкваш на фона на варосания под - изсъхнал човешки труп с препаска и сандали от лико. На ушите му имаше големи нефритени обеци. На шията му висеше нефритена огърлица и диск от същия материал. Беше мъж. Двамата прокараха лъчите на фенерчетата си по мумифицираното тяло. До мъжа лежеше гърне с широко гърло, покрито с капак.
Реми завъртя пръстена в горната част на фенерчето си, за да направи лъча по-широк.
- Трябва да пощракам с телефона си преди да се приближим.
- Или преди следващият вторичен трус да събори покрива.
Реми подаде фенерчето си на Сам, после направи снимки с телефона си. Заобиколи мъртвия човек, за да не пропусне нито един ъгъл. Засне четирите стени, покрива и пода, а след това и гърнето.