- Мумифицирал се е. Напомня ми за планинските погребения на инките, както и на тези на цивилизациите моче и чиму по бреговете на Чили.
- Права си - рече Сам. - Но това не е погребение.
- Не е - потвърди Реми. - Изглежда, че е потърсил подслон тук, а после е умрял. В онези дървени съдове ей там има костилки. Плодовете просто са изгнили. А онова вероятно е съд за събиране на дъждовна вода.
- На колана му са прикрепени нож от обсидиан и парченца дърво, които е дялкал.
Реми засне гърнето, върху което бяха изобразени сцени от ежедневието на някакъв мъж - докато се храни; държащ щит и бойна тояга; коленичил пред страховито божество, представляващо нещо средно между котка и трол.
- Чудя се какво ли е имало вътре - подхвърли Сам.
- Каквото и да е имало, вероятно все още е там. Струва ми се, че капакът е залепен. По-добре да не се опитваме да го отваряме, за да не повредим нещо. Излизай оттам. Искам да изпратя снимките на Селма преди батерията ми да падне.
- Добра идея - Сам се измъкна през дупката във вулканичната скала, с телефона си засне входа и планинския склон над и под него. Докато снимаше надолу, към пътеката и купищата камъни, които я бяха блокирали, видя, че останалите доброволци се приближават. - Хей! - провикна се. - Тук сме!
Хората погледнаха нагоре, а той размаха ръце, за да могат те да го забележат. Поколебаха се за момент, ала започнаха да се катерят. Докато Сам ги чакаше, Реми излезе от входа на светилището и се приближи.
- Какво правиш?
Той посочи към другите.
- Подканих ги да дойдат тук горе и да хвърлят едно око.
- Предполагам, че няма как да запазим това за нас.
- Да, дори за ден. Още повече, че долу на пътеката лежи страничната колона на портал. Ще се нуждаем от тяхната помощ, за да подсигурим мястото, докато не се отвори възможност да предадем находката на властите.
- Прав си - каза тя. - Тази находка може да се окаже важна. Не съм чувала за други мумифицирани маи.
Няколко минути по-късно Кристина, Мария, братята Мендоса и Хосе Санчес се присъединиха към тях. Кристина се огледа.
- Какво е това?
- Не сме съвсем сигурни - отвърна Реми. - Но има руини от времето на маите, и всичко е било залято с лава. Смятаме, че е нещо като светилище, вероятно свързано с планината. Маите са имали и богове, живеещи на небето и в земните недра. На вулкан и двата варианта са възможни. Чувал съм за един такъв бог - Бакаб.
Мария погледна входа.
- Дали ще можем да влезем без да повредим някой артефакт?
- Ние бяхме вътре - каза Сам. - Няма да има проблеми, ако не пипате нищо. Вътре има останки на човек. Мумифицирал се е вследствие на специфичните условия. Голямата надморска височина и сухият въздух са го запазили, затова е досущ като мумиите в Перу и Чили. В някакъв момент потоците от лава са запечатали входа и това вероятно е оказало съществено влияние.
Доброволците извадиха фенерчетата си и влязоха вътре един по един. Когато един излезеше, друг влизаше. След като всички се запознаха с находката, настана мълчание, пропито сякаш със страхопочитание.
- Какво ще правим c него? - попита Раул Мендоса
Хосе Санчес казa:
- Ще разпространим новината. После хората ще плащат, зa да бъдат допуснати до тук.
- Не - възрази Мария. - Трябва да извикаме органите на властта. Археолозите...
- В момента археолозите не могат да направят почти нищо - подхвана Кристина. Пътищата са затворени, освен това когато движението бъде възобновено, ще е пълна лудост да се евакуира труп, а ранените да чакат да бъдат транспортирани до болниците.
- Той не е просто труп - каза Санчес. - Той е национално богатство.
- Дали е умрял вчера или преди 1100 години, все тая. Важното е, че е мъртъв - отсече Мария. - Той не е в опасност, за разлика от хората, които чакат за операция. Единственото, което можем да направим, е да консервираме помещението.
Сам вдигни ръка.
- Моля да ме изслушате. Досега не е ставало на въпрос, но двамата с Реми имаме известен опит с подобни находки. Участвали сме в археологически експедиции в различни части на света. Все още не знаем кога този мъж се е появил в светилището. Но на колана му виси нож от обсидиан, не видяхме никакви железни предмети. Храмът явно е от класическия период на маите - между 300 и 900 година след Христа. Носи бижута от нефрит, следователно е от висшата класа. Вероятно е бил жрец или благородник Учените ще си кажат думата по въпроса. Не сме чували да са откривани толкова добре запазени останки от класическия период на маите.