- Според вас какво трябва да се направи? - попита Пол Мендоса.
- По принцип трябва да се запечата входът и да се извикат археолози - заяви Реми. - Но се намираме в район на бедствие. Ще им отнеме доста време да се доберат дотук. А и няма как да скрием находката при положение, че онази дялана колона лежи долу на пътеката.
Сам каза:
- Мисля, че трябва да охраняваме мястото през нощта. Когато убедим кмета на близкото село във важността на откритието, ще можем да разчитаме на помощ от негова страна и от страна на селяните. Други части на Мексико и Централна Америка са извличали икономически ползи от археологическото богатство. Хората ще идват тук да правят изследвания и допълнителни разкопки. Но ако информираме външни лица сега, преди учените да са направили своите проучвания, има опасност да стане беля. Ще плъзнат крадци, които ще започнат да ровят навсякъде.
- Наясно си с всичко, а? - попита Санчес. Беше ядосан.
- Да, поне на тази тема - отвърна Сам. - Ставали сме свидетели на такива неща. Безценни артефакти са били плячкосвани преди учените да успеят да ги проучат, да не говорим за разрушаването на постройки и за разпиляването на човешки останки.
- И какво, ако стане така? Ние сме собствениците, не ти. Всичко от древността принадлежи на мексиканците. Наше е по закон и морално право. Става въпрос за нашите предци.
- Абсолютно прав си - каза Сам. - Всеки мексиканец притежава една сто и тринайсет милионна част от намереното. Копнеем всеки гражданин да получи своя дял, а това означава да предадем мумията на мексиканските власти.
Кристина вметна:
- Хосе, престани да се държиш като говедо. Това е частица от мексиканската история. Разбира се, че ще се погрижим да бъде запазена.
- Ти си в ужасно добри отношения със Сам Фарго, нали? Онова пътуване с яхтата сигурно е било доста приятно.
Сам отвърна:
- Лекарите дойдоха с нас, защото трябваше по някакъв начин да стигнат дотук, зa да помогнат на пострадалите, а пътищата бяха затворени. Моля те, не ги обиждай с намеците си.
Мария изсъска нещо на испански през стиснатите си заби.
Хосе Санчес изглеждаше стреснат и леко засрамен.
- Съжалявам, не биваше да говоря така. Моля, приемете извиненията ми. Готов съм да се включа в опазването на находкити.
- Благодаря ти, Хосе - каза Реми. А сега да направим лагер, където да пренощуваме. Трябва да е встрани от това място, за да не привличаме любопитни погледи.
- Аз ще потърся подходяща полянка - каза Хосе. - Отдалечи се, оглеждайки платото. Минута по-късно се скри зад един хълм.
Братята Мендоса като че ли копнееха да тръгнат след него, включвайки се в търсенето на място, където може да се вдигне бивак.
- Нека го оставим сам за малко - предложи Сам . - Ще се върне, когато премисли.
- Хубаво - отвърна Раул.
Сам се извърна към лекарите:
- Кристина, Мария, възможно е двамата с Реми да сме причинили проблем, разбивайки покривалото от лава. Лежащият вътре мъж вероятно е бил във вакуум, а това е възпирало процесите на разлагане, но там вече има въздух. Някакъв съвет?
- Най-добре ше е да го замразим, само че в момента няма как - каза Кристина.
Мария добави:
- Според мен сте прави, че специфичните условия са го предпазили. Сухите хладни дни и студените нощи при надморска височина над три хиляди метра са идеални за консервиране. Така че тук вероятно ще е добре. Рискове ще възникнат при преместването му в ниското, където има тропически гори.
Сам каза:
- Можем да се опитаме да направим нещо като контейнер.
- Добра идея - рече Мария.
- Къде най-близо има лед? - запита Кристина.
- Над нас - отвърна Сам. - Над четири хиляди метра височина има ледени полета. Мернах такива вчера. Мога да пробвам да се добера до тях.
- Торбите за трупове - каза Кристина.
- Торбите?
Мария поясни:
- Когато влизат в район на бедствие, медицинските екипи трябва да прибират някъде труповете, за да не плъзнат зарази. Така че ние носим няколко торби. Слагайки три, четири една в друга, ще можем да осигурим постоянна температура за тялото. Херметични са и са здрави. Ако го положим в една торба, а после го покрием с лед и го мушнем в други две торби, ше го запазим свеж.
- Идвам с теб - обяви Реми, която бе изникнала зад рамото на Сам.
Той поклати глава.
- Не е разумно да рискуваме и двамата.
- Още по-неразумно е човек да се катери сам по ледено поле.
- Налага се, та нали искаме да спасим този ценен образец.
- Ти също си ценен образец, освен това двама човека могат да носят двойно повече лед. А обори ме де!