- Хосе трябва да е - отвърна Сам. Тя се провикна:
- Хей, вие долу, пристигнахме!
Екранчето угасна и една човешка фигура се плъзна напред.
- Насам! - Гласът на Хосе. Той включи фенерчето си и освети пътя им. - Сигурно сте изморени. Ще ви съпроводя до лагера.
- Първо трябва да сложим нашия приятел в лед - каза Сам.
Сам, Рами и Хосе влязоха в светилището. Внимателно положиха мумията в торба за трупове и затвориха ципа.
- Много лек ми се видя - рече Хосе.
- Ами той е почти скелет - обясни Реми. - Костите са петнайсет процента от теглото на жив човек. - Отрупаха торбата с лед, после я мушнаха в други две торби.
Чуха се стъпки отвън. Раул Мендоса се привикна:
- Мой ред е да стоя на пост. - Главата му се появи на входа. – О, Фарго! Радвам се да ви видя! Когато започнаха трусовете, се разтревожихме за вас.
- Добре сме - успокои го Реми. - Подремнем ли, още по-добре ще сме.
Хосе поведе семейство Фарго по някаква стара пътека н не след дълго стигнаха до поляната, където бяха вдигнати палатките. Сам плъзна лъча на фенерчето си нагоре по склона.
- Какво има горе? - попита.
- Няма надвиснали скали. Нищо не се свлече по време иа трусовете.
- Браво, Хосе. И ти благодаря, че ни помогна да сложим в лед мумията.
- Лека нощ. - Фарго пропълзяха в палатката си и спуснаха покривалото на входа, за да отблъснат утринното слънце, което щеше да изгрее съвсем скоро.
5.
Вулкан Таканя
Сам се събуди от жуженето на сателитния телефон на Реми и видя, че слънцето вече е доста високо. Опипом се добра до телефона, който лежеше на пода на малката палатка.
- Ало?
- Сам? - каза Селма Уондраш. - Къде сте?
- На над три хиляди метра надморска височина, на склона на един активен вулкан, наречен Таканя. Днес слизаме. Някакви проблеми?
- Ще те оставя ти да прецениш - отвърна тя. - Току-що ти изпратих статията, която се появи тази сутрин в един вестник от Мексико Сити.
- Добре. Ще ти звънна, когато я прегледаме.
Той прекъсна връзката, влезе в интернет и отвори пощата си. Кликна върху прикачения файл и пред очиге му изникна снимка на вътрешността на светилището на маите. Съвсем ясно се виждаха тялото и изрисуваното гърне.
- Опа - измънка той.
Реми отвори очи и се надигна.
- Какво?
Той извърна малкото екранче към нея и тя изпъшка.
- Как стана тази работа?
Сам прегледа останалите изображения. Имаше снимка на цялата група, от пребиваването им в последното планинско село. Показа я на Реми.
- Помниш ли кога бе заснето това?
- Разбира се. Ние се наредихме и после...- Тя замълча за момента. - Хосе подаде клетъчния си телефон на брата на кмета.
- Който после го върна на Хосе, естествено. Така че знаем кой е източникът.
- Хосе е изпратил информацията на някой репортер. Ще ми трябва хубав превод. - Тя взе телефона от Сам и се измъкна от палатката.
Сам тръгна след нея и не след дълго двамата седяха до Кристина, която им превеждаше.
- Откритието бе направено от Сам и Реми Фарго, членове на доброволчески отряд, оказващ помощ на селата в подножието на Таканя. - Тя замълча. - Признава, че заслугите са ваши, обаче не скрива нито една подробност. Споменати са трите имена на всички, а описанията като че ли са точни.
- Уважавам го заради честността - каза Реми. - Обаче ни се искаше новината да не се разчува толкова бързо.
- Е, нищо вече не може да се направи - каза Сам. - Трябва да решим какво да правим. - Той плъзна погледа си към лагера. - Къде е Хосе?
Реми стана и се огледа.
- Снощи, когато дойдохме, той пазеше светилището.
Сам се затича. Прекоси платото, спусна се по тясната пътека и секунди след това се озова пред входа на светилището. Там стоеше Раул Мендоса.
- Добро утро, Сам. Буенос диас.
- Буенос диас - отвърна на поздрава Сам. Надникна през отвора и видя, че всичко е по местата си. Тялото все още беше в торбите за трупове, гърнето не бе местено, дървените съдове бяха непокътнати. Върна се при Раул. - Хосе да е наминавал тази сутрин?
- Не - отвърна Мендоса. - За последно го видях с вас, снощи.
- Да оставим храма за няколко минути. Трябва да се съберем, за да поговорим.
- Добре.
Върнаха се в лагера, където другите скатаваха палатките, прибираха вещите си в раниците и загасяваха огньовете. При пристигането на Сам и Раул, Реми каза:
- Очевидно Хосе е тръгнал сам. Палатката и принадлежностите му ги няма.
- Трябва да поговорим.
- Ние вече обсъдихме някои неща - каза Реми. Всички са на мнение, че няма как да скрием светилището. Можем да заровим онази каменна колона, но не и да я преместим. Трябва да заснемем всичко, до последната подробност, и да вземем нашия приятел и вещите му с нас.