- Освен това трябва да обясним на селяните какво има тук.
Заведоха селския кмет и двама негови близки приятели в светилището, а после им показаха статията във вестника. Сам ги предупреди, че ще започнат да прииждат хора. Обясни им, че онези от правителството и от университетите трябва да получат добър прием, а всички останали - да бъдат държани настрана, поне засега.
Когато кметът потвърди, че е разбрал, доброволците напуснаха светилището. Сам носеше индианското гърне, придържайки го пред гърдите си с помощта на ремък, а братята Мендоса носеха тялото в импровизирана носилка. Лекарите прибраха дървените съдове и намиращите се в тях останки от плодове и зеленчуци в стерилни найлонови торби.
През два-три часа Сам спираше, за да източва водата от топяшия се лед и да проверява дали торбите за трупове са непокътнати. След два дена усилено трамбоване по дългата пътека стигнаха до село Унион Хуарес. Мария се обади по сателитния телефон на Реми и уреди камион, който да ги откара в Тапачула.
Пътят за Тапачула бе осеян с дупки и Сам държеше гърнето в скута си, за да го предпази. Братята Мендоса бяха подпрели носилката на коленете си, за да не се опира мумията в каросерията. Сам каза на останалите:
- Мисля, че поне докато общественият интерес не затихне, трябва да пазим в тайна местоположението на нашия приятел. Кристина, Мария, бих искал да ви помоля за една услуга.
Последваха дискусии, след което Сам накара шофьора да ги закара в болницата в Тапачула. Доктор Таламантес и доктор Гарза влязоха сами вътре. Малко по-късно те се върнаха с носилка на колелца и тялото бе откарано в моргата. Междувременно пристигнаха добри новини. Градът бе започнал да се възстановява. Вече имаше електричество, пътищата на изток и на запад бяха отворени, а летището приемаше търговски полети.
Четиримата хванаха такси, което, минавайки по току-що разчистени улици, ги откара на летището. Докато плащаше на шофьора, Кристина Таламантес каза:
- Сам, Реми, много ще ни липсвате. - Тя ги прегърна. После и Мария Гарза стори същото. - Но се налага да се върнем на работните си места в Акапулко.
- И вие ще ни липсвате много - каза Реми. – До няколко седмици хора от нашата фондация ще се свържат с вас.
Кристина изглеждаше озадачена.
- Защо?
- Това няма да е последното бедствие - каза Сам - но може би нашата фондация ще направи така, че следващия път хората да са по-подготвени. Бихме искали двете с Мария да ни кажете какво трябва да се предприеме и как трябва да се харчат парите.
Мария, която обикновено бе доста свитичка, взе Сам в прегръдките си и го целуна по бузата. После го пусна и се втурна към терминала. Кристина се подсмихна и каза:
- Както може би се досещаш, с удоволствие ще помогнем. - Тя се обърна и изприпка след колежката си.
Сам и Реми отидоха в бара на летището. Сам каза:
- Знаеш ли какво искам? Искам да пийна нещо леденостудено. Отдавна не се е случвало това.
Той поръча две бутилки бира и звънна на Селма.
- Здравейте - каза тя.
- Здрасти, Селма - каза Сам. - В Тапачула сме, на летището, и е време да отидем някъде другаде. Би ли могла да ни намериш курорт на тихоокеанския бряг, който да не е пострадал от земетресение?
- Ще се постарая. Дръжте телефона близо до вас.
Още не бяха изпили бирите си, когато сателитният телефон на Сам иззвъня.
- Селма?
- Същата. Имате билети зa полет на „Аеромексико” до Хуатулко, след четиридесет и пет минути излитате Близо е, но няма никакви разрушения. Хотелът ви е „Лас Брисас”, чудесно местенце, а стаята ви е с балкон, гледа към океана. Наех ви кола, ще си я вземете от летището.
- Благодаря, Селма.
В Хуатулко двамата потвърдиха, че наемат колата и отпрашиха към хотел „Лас Брисас”. Накиснаха се в басейна, после легнаха на шезлонги и засмукаха коктейлите си „Маргарита”. Час по-късно Реми се извърна към Сам, махна слънчевите си очила и каза:
- Ако получа от теб покана за вечеря, ще се опитам да намеря дупка в натоварения си график.
Купиха си дрехи от магазините в хотела и отидоха в ресторанта в седем. Сам си поръча фазан в бадемов сос, а Реми - супа от морски деликатеси, съдържаща риба снапер, треска и скариди. За пиене избраха аржентинско вино малбек и чилийско совиньон блан. За десерт си поръчаха мексиканска торта „три млека” и курабийки с канела.