Лас Касас изтича при тях, като размахваше ръце я крещеше:
- Какво правите! Как смеете да палите огън насред площада на мисията! Покривите на тези сгради са от слама!
Войниците го видяха и го чуха, неколцина дори му се поклониха вежливо, но това бяха професионалисти, конквистадори, които осъзнаваха, че пререканията с главата на мисията няма да им донесат повече богатства и власт.
Когато той се спусна към тях, те отстъпиха, очевидно не им се занимаваше с божи служител.
- Къде е командирът ви? Аз съм отец Бартоломе де Лас Касас. - Той рядко използваше свещеническия си ранг, но все пак наистина бе свещеник, и то първият, ръкоположен в Новия свят. - Искам да говоря с началника ви!
Двама от близкостоящите се извърнаха към висок мъж с тъмна брада. Лас Касас забеляза, че неговата броня е по-богато украсена от тези на останалите войници. Ясно се виждаше филигран със златна инкрустация. Когато Лас Касас се приближи, мъжът извика:
- Строй се! - Мъжете се строиха в четири редици. Монахът застана между него и строя.
- Защо войници нахлуват в мисия на Доминиканският орден посред нощ? Какво търсите тук?
Мъжът го изгледа с отегчен поглед.
- Имаме работа, отче. Отнесете оплакванията си към губернатора.
- Той се зарече, че тук никога няма да стъпят войници.
- Вероятно тогава не е знаел за дяволските книги.
- Дяволът няма нищо общо с книгите, идиот такъв! Нямате право да припарвате тук!
- Въпреки това сме тук. Тук са забелязани езически книги, информацията е достигнала до отец Торибио де Беневенте, който поиска съдействие от губернатора.
- Беневенте? Той няма власт над нас. Той дори не е от Доминиканския орден. Францисканец е.
- Тези вътрешни борби са си ваша работа. Моята е да открия и унищожа злите книги.
- Не са зли. Съдържат познанието на местните хора и информация за всичко свързано с тях, техните предци, съседи, философията им, езикът им, разбиранията им за вселената. Те са живели тук хиляди години и книгите им са дар за бъдните поколения. От тези книги научаваме неща, които няма как да научим по друг начин.
- Нещо сте се объркали, отче. Лично аз съм виждал някои от тях. Там е пълно с рисунки и символи на демоните и духовете, които индианците боготворят.
- Тези хора сменят вярата си, лека-полека, доброволно. Не по начина, налаган от францисканците, които покръстват хиляди хора наведнъж. Старите богове на маите вече са сведени до обикновени символи. Постигнахме голям напредък за кратко време. Не заличавайте усилията ни, доказвайки им, че сме диваци.
- Ние? Диваци?
- Да, хора, които унищожават произведения на изкуството, горят книги, убиват онези, които са различни тях и поробват децата им.
Военачалникът се извърна към подчинените си.
- Разкарайте го оттук - каза.
Трима войници сграбчиха Лас Касас и възможно най-внимателно го изтласкаха извън площада. Единият от тях подметна:
- Моля ви, отче, искрено ви моля, стойте далеч от командира. Получил е заповеди и е готов да рискува живота си, за да ги изпълни. - Те го пуснаха, обърнаха се и се върнаха тичешком на площада.
Лас Касас хвърли последен поглед към уголемяващата се клада. Войниците се щураха напред-назад, чупеха всичко дървено, изпречило се пред очите им, и хвърляха парчетиите в яркия огън, който пускаше езиците си високо към небето; изглеждаха по-демонични от божествата, описани в книгите на маите. Той се обърна и се отправи към задната част на кирпичените сгради на мисията, потъвайки в сенките. Прекоси сечището и тръгна по една пътека в джунглата. Растителността наоколо бе толкова гъста, че той имаше чувството, че върви в пещера. Пътеката водеше надолу към реката.
Когато стигна до брега на реката, Лас Касас видя, че много от индианците са излезли от колибите си и че насред селото гори огън. Те бяха разбрали за пристигането на войниците и се бяха събрали в центъра на поселището, за да обсъдят какво трябва да се предприеме. Обърна се към тях на кинчей - езикът на маите в този район.
- Аз съм, брат Бартоломе - провикна се той. - В мисията дойдоха войници.
Забеляза Кукулкан, който седеше на прага на колибата си. Той бе важен вожд в Кобан преди да се присъедини към мисията и сега всички други очакваха неговото решение. Индианецът каза:
- Видяхме ги. Какво искат? Злато? Роби?