Поръчаха сувенирите да бъдат закарани в къщата им в Ла Хоя, дадоха на портиера щедър бакшиш и отидоха да се гмуркат с шнорхели в плитчините. След горещата сутрин в града, плуването им се отрази добре.
Вечерта се обадиха на Селма от стаята си.
- Здрасти и на двамата - каза тя. - Какво стана този път, наводнение?
- Все още няма наводнение - отвърна Сам. - Просто искаме да знаеш, че изпратихме няколко сувенира от Юкатан в къщата в Ла Хоя.
- Ще се погрижа за тях. Голям кашон, нали?
- Точна така - каза Реми. - Има някои грънчарски изделия, които много държим да не се счупят.
Последва много кратка пауза, по време на която те усетиха, че Селма е разбрала какво съдържа пратката.
- Никакви грижи нямате. Ще се прибирате ли вкъщи?
- Веднага щом си купим самолетни билети - каза Сам
- Мислили ли сте къде ще спите, когато пристигнете в Сан Диего? Ремонтите на четвъртият етаж на къщата все още не са завършени.
- До вчера спяхме до активен вулкан - вметна Реми, така че няма проблеми.
- Можете да отседнете в хотел „Валенсия”. Мога да резервирам апартамент или дори вила. Къщата е на един хвърлей разстояние, прекосявате ливадата или минавате по брега и сте там.
- Звучи ми добре - отбеляза Реми. - Ако наемем вила, ше ни позволят ли да вземем Золтан при нас?
- Ще проверя това. Мога дори да им го закарам, за да им покажа какво примерно животно е.
- Тази идея май не е много добра - каза Сам. - Петдесет и пет килограмово куче, което сяда, когато му кажеш „седни”, пак си е страховита гледка.
- Тогава ще започна да го превъзнасям и ще предложа да дам депозит за покриване на евентуални щети.
- Гледай да е достатъчно голям, за да покрие изядените от него дечица.
- Сам! - тросна се Реми.
- Ще ти звъннем преди да се качим на самолета.
Сам използва компютъра на Реми, за да купи самолетни билети. После разрови за имена на американски професори по археология, специализирани в изкуството на маите. Приятно се изненада, когато разбра, че един от най-изтъкнатите в тази област като че ли е професор Дейвид Кейн от Калифорнийския университет в Сан Диего. Сам прати имейл на Кейн, в който спомена, че двамата с Реми са попаднали на интересна находка в подножието на вулкана Таканя и приложи статията на мексиканския вестник. Молеше Кейн за среща след завръщането им у дома. А Реми помоли да си каже мнението за писмото.
Тя само рече:
- Мисля, че можеш да натиснеш „изпрати”.
- Няма ли да е хубаво да споменем нещо за нас? Да изброим местата, където сме правили разкопки?
- Това вече не е необходимо. Веднага шом прочете писмото, ще седне пред компютъра. Чрез Гугъл ще може да намери повече, отколкото би искал да знае.
- Вероятно.
Професор Кейн отговори след по-малко от час. Личеше си, че гори от желание да се срещне с тях и да научи повече за тяхната последна находка. Реми посочи екрана.
- Видя ли това? „Нашата последна находка”. Веднага ни е проверил в Гугъл.
Същия следобед Сам и Реми напуснаха хотела и спряха такси, за да отидат на летището, което се намираше южно от града. Шофьорът сложи раниците им в багажника. Реми посегна към вратата на таксито, но се поколеба.
- Какво? - попита Сам. - Някакъв проблем?
Тя поклати глава.
- Един човек висеше пред главния вход. Когато ние излязохме, той се затича.
- Накъде?
- Нямам представа. Просто се втурна надолу по улицата.
- Може да е бил хотелски служител, бързащ да докара нечия кола от паркинга.
- Вероятно. Сигурно е така. Май съм прекалено нервна днес. Някои от нещата, които ни се случиха напоследък...
Седнаха на задната седалка н шофьорът попита на английски:
- Коя аеролиния?
- „Аеромексико”.
Таксито мина по дългата алея и се насочи към федералната магистрала. Движението не бе натоварено, така че се придвижваха бързо. Загледаха се в прекрасните гледки, които предлагаше Мексиканския залив.
Тъкмо когато видяха сградата на летището, една черна кола изникна зад тях. Мъж с мрачно изражение на лицето, облечен в тъмен костюм, направи знак на шофьора на таксито да отбие вдясно.
Шофьорът измърмори „полиция” и започна да се оглежда за място, подходящо за спиране. Сам погледна през задното стъкло и видя как черната кола се заковава на няколко крачки от задната броня на таксито. Излязоха двама мъже. Единият отиде до таксиметровия шофьор и протегна ръката си. Той му подаде разрешителното си. Мъжът върна документа и се вторачи в семейство Фарго.