Выбрать главу

Вторият мъж стоеше до багажника на таксито с ръка опряна на кобура. Реми прошепна:

- Онзи отзад! Това е човекът, който се затича, когато напускахме хотела.

Стоящият до шофьора мъж каза:

- Abra el maletero. - Шофьорът натисна копчето за от­варяне на багажника. Онзи отзад дръпна циповете на ра­ниците им.

-      Какво търсите? - попита Сам.

Първият мъж го стрелна с поглед, но не благоволи да отговори. Сам отвори вратата, понечвайки да излезе, но мъжът я блъсна с бедро и я затвори, след което извади пистолета си и го насочи към Сам.

Сам се отпусна в седалката си, като държеше дланите си в скута. Мъжът се отдръпна от прозореца.

Таксиметровият шофьор тихичко прошепна:

-      Моля ви, сеньор! Тези хора не са полицаи. Като нищо ще ни гръмнат.

Мъжете прехвърлиха раниците им в багажника на черната кола, после се качиха в нея и отпрашиха нанякъ­де. Сам попита:

- Какви бяха тези?

- Нямам представа - отвърна шофьорът. - Рядко си имам работа с такива хора. Обаче всеки знае, че са тук - наркотрафикантите прехвърлят пратки на това място. Членовете на синдиката „Зета“ често търсят разни хора из града. Вие предизвикахте интерес у онези двамата. Може би ще ми кажете с какво?

Сам и Реми се спогледаха мрачно.

-      Просто ни закарай на летището - подкани го Сам - Има опасност да изтървем полета.

Когато спряха на сърповидната алея пред терминала Сам даде на шофьора голям бакшиш.

-      Заповядай, заслужи си го.

На влизане в летището Реми каза:

- Досещаш се какво търсеха, нали?

- Ъ-хъ. Ако отново срещна Хосе Санчес, обезателно ще му благодаря за цялата тази безплатна публичност, с която ни дари. Хайде да се качваме преди някой да се опита да ни убие заради онази тъпа статия.

Полетът продължи осем часа, като се включи престоят във Форт Уърт, Тексас. През нощта, докато летяха над Сан Диего, се загледаха в светлините долу. Реми хвана Сам за ръката.

-      Липсваше ми това място. Липсваше ми кучето. Ис­кам да видя как вървят ремонтите на къщата.

-      Хубаво е човек да си почива между отпуските - под­хвърли Сам.

Тя се отдръпна леко назад и го погледна.

-      Вече обмисляш следващото пътуване, нали?

-      Радвам се, че съм у дома. Нямам конкретни планове.

Тя отново се облегна на рамото му.

- Това върши работа за момента. „Нямам конкретни планове” значи, че не тръгваме утре.

-      Така е. А що се отнася до днешния ден, дори нямаме личен багаж.

6.

Ла Хоя

В дена след завръщането си от Мексико Сам и Реми излязоха от хотел „Валенсия” и, придружени от немската овчарка Золтан, се отправиха към къщата си в Голдфиш Пойнт. Учудиха се колко много неща са свършени. Едва ли мнозина биха предположили, че само преди някол­ко месеца къщата е била атакувана от трийсетина мъже, въоръжени с автомати. От хилядите дупки от куршуми по стените и дървенията, десетките счупени прозорци и входната врата, която бе разбита от пикап, нямаше и сле­да. Всичко бе ново.

Съдейки по подобренията обаче, хората с набито око биха се досетили, че тук е имало битка. Някогашните метални жалузи, чието предназначение бе да защитават постройката от тихоокеански урагани, бяха заменени с дебели стоманени плоскости, които бяха проектирани така, че да се спускат и заключват при натискането на определен бутон. Охранителната система сега включваше камери, поставени на всички ъгли на къщата, както и по високите борове край оградата на парцела. Селма звучеше като туристически гид.

-      Моля обърнете внимание, че всички прозорци са от двойно, нечупливо стъкло. Увериха ме, че могат да из­държат на удари с ковашки чук.

Селма отиде до библиотеката, извади една от книгите и рафтовете се плъзнаха настрани. Тримата минаха през отвора, след което върнаха рафтовете на мястото им.

-      Видяхте ли? - каза Селма. - Лампите се включват, когато се дръпне библиотеката. Останалото е направено както заръчахте. - Съпроводи ги до стълбище, водещо към стоманена врата със секретна брава. Набра кода и вратата се отключи. Отвори я и ги поведе към една бетонна каме­ра. - Сега сме под предния двор. - Посочи тавана. - Ще забележите, че вентилацията и осветлението се включват автоматично. За направата на стрелбището са използва­ни седемдесет метра бетонни тръби с диаметър двеста и двайсет сантиметра.