- Предпочитаме термина „полигон за стрелба” - каза Реми.
- Точно така - подкрепи я Сам. - Ако наречем това „стрелбище" ще трябва да предоставяме на хората шанс да печелят кукли и плюшени мечета.
- Както желаете - отвърна Селма. - Ако погледнете назад, ще забележите, че съм ги накарала да монтират два големи сейфа за съхраняване на оръжие и амуниции. А ето там, зад поставката, има тезгях, където да се почиства и настройва оръжието.
Реми каза:
- Като че ли проявяваш голям интерес към този проект. Преди не се интересуваше от оръжие.
- Опитът ни с господата Бако, Поляков и Ле Клерк, и техните приятели, събуди у мен любов към огнестрелното оръжие.
- Е, много ти благодаря, чс контролираше строителните дейности - каза Реми. - Какво има в другия край? - Реми посочи към дъното на тунела.
- Стоманена плоча, монтирана под ъгъл четиридесет и пет градуса, за да рикошират куршумите към пясъчното легло долу.
Сам попита:
- Допълнителният вход готов ли е?
- Да. Зад стоманената плоча има стълбище, водещо към боровата горичка до улицата.
- Чудесно! - възкликна Сам. - Хайде да се качим горе и да проверим дали промените в електрическата система пасват на новата електроника.
- Мисля, че ще останеш доволен. Месеци наред работих по този въпрос, миналата седмица всичко бе готово. Аварийните генератори вече са четири, със самостоятелно окабеляване заради това, че изпълняват различни функции. На практика няма как да се прекъсне електрозахранването.
Минаха по един къс коридор, после през плъзгащата се врата-библиотека, и се върнаха в офиса. Селма каза:
- Странна работа, това го нямаше преди.
Сам и Реми погледнаха към обекта, който тя сочеше - голям кашон.
- Нашите сувенири от Мексико - обясни Реми.
Уенди Кордън работеше на един от компютрите в другия край на помещението.
- Това дойде преди няколко минути. Подписах се и го приех.
- Благодаря - каза Сам. - Сложи кашона на работнатга маса и го разклати предпазливо. - Май нищо не се е счупило.
- Не ми говори такива работи - каза Селма. – Още не мога да повярвам, че го пратихте по такъв начин, сякаш е... обикновен глинен съд.
- Нямахме избор. Някакви хора непрекъснато се опитваха да го откраднат.
Селма бръкна в едно чекмедже и извади канцеларски нож, подаде го на Сам.
- Може ли да го видим?
Сам отвори кашона. Разбута топчетата стирофоум, а после извади няколко гоблени и черги.
Селма разгърна част от тях.
- Тези са направо ужасни - каза. - Този крал прилича на Елвис, всъщност... като се замисля, Елвис е Кралят. - Разопакова едно малко гърне. - А вижте това - лъскава боя, за да изглежда господин войнът по-готин.
Реми се засмя.
- Мисля, че това вдъхнови Сам да направи някои подобрения по истинското гърне.
Сам бръкна вътре и внимателно извади истинското гърне. Постави го изправено на тезгяха. Селма изпъшка.
- Ужас! Златна и сребърна боя. Това е вандализъм.
- Лесно ще се махне - увери я той. - Преди време четох, че голяма част от произведенията на древното египетското изкуство са стигнали до Европа дегизирани като евтини копия. Номерът все още минава.
Сам извади клетъчния си телефон и набра номера на кабинета на доктор Дейвид Кейн в университета.
- Доктор Кейн?
- Да.
- Доставката, която чаках, пристигна. Ще хвърлите ли едно око?
- С удоволствие. Кога ще е удобно да дойда?
- По всяко време. До довечера съм тук. - Сам каза адреса.
- След час пристигам.
Сам прекъсна връзката и се обърна към другите.
- Ще дойде след час. Смятам да отстраня тази отвратителна боя, защото иначе той ще се втрещи, подобно на Селма.
Час по-късно гостът пристигна. Доктор Дейвид Кейн беше прехвърлил четирийсетте, беше добре сложен и имаше слънчев загар. Носеше дънки и леко спортно сако, под което се виждаше черно поло. Веднага щом прекрачи прага и се озова в обширното офис пространство, очите чу се заковаха в гърнето на тезгяха. Ръкува се със Сам.
- Вие трябва да сте Сам. Аз съм Дейв Кейн.
Реми се приближи.
- Името ми е Реми. Елате тук. Виждам, че горите от желание да разгледате гърнето.
Той закрачи след нея по дъсчения под, но когато се приближи на два метра от гърнето, спря и се вторачи в него, после го заобиколи, оглеждайки го от различни ъгли.
- Прочетох статията и разгледах снимките, които ми изпратихте, но да видиш такова нещо лично си е невероятно изживяване. Винаги се вълнувам. В керамиката и рисунките по нея винаги се съдържа част от личността на грънчаря. Когато видя кана за вода с формата на малко дебело кученце, сякаш се връщам назад във времето и се срещам с твореца.