- Напълно ви разбирам - каза Реми. - И аз се радвам, когато двама човека осъществяват връзка, въпреки че ги дели хилядолетие.
Кейн пристъпи към масата и огледа отблизо гърнето.
- Но това е различно. Невероятен образец, от класическия период. Ден от живота на крал на Копан. - Изправи се и погледна семейство Фарго. - Наясно сте, че подобно откритие трябва да бъде обявено пред мексиканските власти?
- Разбира се - каза Сам. - Обаче районът бе ударен от природно бедствие и нямаше разумен, безопасен начин да се разгласи новината, а и на властите не им бе до археологически находки. Ще върнем гърнето, веднага щом го проучим.
- Радвам се, че сте запознати със законите - каза той.
Реми се намеси:
- Сигурен ли сте, че е от Копан? Намерихме го в Таканя, северно от Тапачула, Мексико. Това е на най-малко четиристотин мили от Копан.
Кейн сви рамене.
- Индианците често са преодолявали oгромни разстояния пеш. И са търгували доста.
- На колко години е?
Кейн наклони глава и се загледа.
- Ами... кралят е Якс Пасан Чан Йопаат, шестнайсетият водач на Копан. Пише го тук. - Той посочи вертикалните колони със заоблени символи, приличащи на печати.
Сам подметна учудено:
- Можете да четете това?
- Да. Всяка от тези колони съдържа между един и пет глифа, а всеки глиф е дума или фраза, или обозначение за мястото в изречението. Четеш от горе вляво надясно, но само при първите две колони, после слизаш един ред надолу и четеш лявата и дясната, и така нататък. Досега са известни осемстотин шейсет и един глифа.
- Майте са имали над двайсет езика - каза Реми. - Тази форма на писане при всичките ли важи?
- Нe, единствените, достигнали до нас, са чолан, целталан и юкатек.
Сам се вторачи в гърнето.
- Значи това идва от Копан. Чудя се как е минало през Хондурас и Гватемала и с стигнало до границата на Мексико.
- И кога - допълни Реми.
- Точно това се чудех и аз - каза Кейн. - Бихме могли ла направим въглеродно датиране на всички органични материали, свързани с находката, и на самия човек. Това ще свърши работа.
- Ще се обадя на доктор Таламантес и доктор Гарза и ще ги попитам дали могат да уредят мумията да бъде тествана. Тя е в моргата на една болница в Тапачула. Успяха да я вкарат там, защото си изградиха добро име в медицинските среди след земетресението.
- И те ли са археолози? - попита Кейн.
- Не, обикновени лекари са - отвърна Сам.
- Ще имате ли нещо против да помоля двама мои мексикански колеги да свършат тази работа? Те са опитни, уважавани учени.
- Нищо против нямаме, разбира се - увери го Реми.
- Тогава ше им се обадя следобяд. Хубаво е, че сте запазили в тайна местоположението му, така че да няма наплив на тълпи хора, желаещи да го видят. Но съм убеден, че доста хора чакат и се ослушват - не само учени, но и щураци и шарлатани, както винаги.
Сам каза:
- За изтичането на информация е виновен един доброволец, който бе с нас там горе. Той не споделяше мнението, че трябва да се пази тайна. Според него при положение, че находката принадлежи на хората, те трябва да бъдат запознати с нея. Мислехме си, че сме го убедили да изчака, но той без да ни пита се свърза с един вестник и разгласи всичко. След това предприехме мерки, чиято цел бе научната общност да има шанс да види артефактите, преди туристите и ловците на сувенири да ги разрушат.
- Правилно сте постъпили. Тук има ли нещо, бихме могли да датираме по въглерод?
Реми каза:
- Доста. Нашият човек си е правил чинии от дърво, в една от тях имаше остатъци от плодове.
- Чудесно - каза Кейн. - Всяко живо нещо започва да губи въглерод 14 от минутата на смъртта си.
- Ще ги донеса. - Тя отиде в другия край на помещението и изчезна зад една врата. Върна се, носейки найлонови торби, пълни с дървени съдове, семена и костилки.
Кейн насочи вниманието си към гърнето.
- Това гърне има капак. Запечатката изглежда полупрозрачна, сякаш е от восък. Отваряли ли сте го?
- Не - отвърна Сам. - Разчупвайки изстиналата лава и правейки дупка в светилището, или каквото там е въпросното място, подложихме човека и вещите му на влиянието на въздуха и на практика часовникът започна да тиктака. Не искахме да рискуваме да повредим гърнето. Влачихме го насам-натам, така че знаем, че не съдържа нито течност, нито каменни или метални предмети, но не е празно. Усеща се как нещо помръдва вътре при разклащане.
- Защо да не го отворим сега? - попита Кейн.
- Разполагаме с подходящо място - подхвърли Реми. - Тук вече е изградено помещение с контролирана среда - ниска температура, ниска влажност, отсъствие на естествена светлина. Прилича на стаите за редки книги в библиотеките.