- Чудесно! - възкликна Кейн.
- Елате с мен. - Тя ги поведе към вратата, откъдето преди малко бе излязла, отвори я и включи лампата. В стаята имаше дълга работна маса, няколко стола, в една от стените - множество стъклени шкафове, всичките празни в момента. В ъгъла лежеше червено шкафче на колелца, като тези в магазините за авточасти.
Професор Кейн внесе гърнето в стаята и го постави на масата. Сам придърпа шкафчето и отвори горното му чекмедже, откъдето извади комплект фини инструменти - четки, пинсети, ножове, зъболекарски и обикновени шила, лупи и мощни фенерчета. Имаше също така и кутия със стерилни хирургически ръкавици.
Кейн си сложи ръкавици, с помощта на шило и пинсети отчупи парченце от запечатката на капака. Огледа го под лупа.
- Това ми прилича на лепило, направено от дървесна смола. - Взе един нож и старателно разряза полупрозрачната материя около капака.
- Вътре едва ли има храна. При положение, че е залепено ... - подхвана Реми.
- Не ми се правят предположения - каза Кейн. - Археологията гъмжи от големи надежди и от гърнета, които в крайна сметка се оказват пълни с кал. - Хвана капака и го завъртя. - Интересно. Мога да го завъртя, но не и да го вдигна. Струва ми се, че е нагрял леко гърнето, после го е запечатал и го е оставил да изстине. Така се е създал частичен вакуум. Добро запечатване.
- Същинска консерва - каза Реми. - Може пък да има храна.
- Сега се чудя как да го отворя без да го счупя.
Сам каза:
- Можем да го нагорещим леко, за да се разшири въздухът вътре. Или да го занесем на по-голяма надморска височина, където налягането е по-ниско.
- Как да го нагорещим без да го повредим?
- Ако нагряването е постепенно, гърнето няма да се счупи - каза Сам.
- Съгласен съм - отвърна Кейн.
- Още едно от подобренията в къщата - вече си имаме сауна обяви Реми.
Качиха се на втория етаж. Сам влезе в сауната, сложи гърнето на дървената пейка, после включи нагревателя, увеличавайки постепенно температурата. След десет минути влезе в сауната, зави гърнето с кърпа и го изнесе Подаде го на Кейн, който отново пробва капака, който се вдигна и налягането се изравни. Само постави капака на мястото му, след което се върнаха в помещението с контролирана среда.
- Големият момент настъпи - каза Реми.
- Да не се разочароваш, ако вътре има органнчна материя, която някога е била храна - предупреди я Кейн. - Понякога най-ценната информация не изглежда важна на пръв поглед.
Сам постави гьрнето на масата. Кейн, който все още носеше xиpypгически ръкавици, си пое дълбоко въздух и бръкна вътре. Извади нещо, което приличаше на изсъхнали плевели.
- Изолационен материал? - Взе едно малко фенерче и насочи лъчът светлина към вътрешността на гърнето. - О! - Надигна се и надникна. - Възможно ли е това?
Какво има?
- Прилича ми на книга - каза той. - Книга на майте.
- Можеш ли да я извадиш?
Кейн бръкна с две ръце в съда и извади дебел кафеникав предмет с правоъгълна форма. Положи го на масата. С показалец внимателно побутна нагоре външния му слой. Гласът му се бе превърнал в дрезгав шепот.
- Непокътната. Не мога да повярвам. - Застина за момент, потънал в мисли, - отдръпна пръста си и сякаш чак тогава осъзна, че е в компанията на семейство Фарго. Лицето му грейна.
- Това е книга на майте, сборник. Като че ли не е пострадала. Трябва да я проучим веднага, защото може да е много крехка и няма как да знаем дали всяко докосване и обръщане на страница не съкращава живота ѝ неимоверно.
- Чувала съм, че са много редки - каза Реми.
- Най-редките артефакти в западното полукълбо и определено най-ценните - заяви Кейн. - Маите са единствените хора в Америка, успели да развият сложна писмена система Те можели да записват всичко, което изказвали. Ако бяха имали необходимост от това, щяха да пишат романи, епични поеми, исторически трактати. Всъщност може и да са писали такива неща. Едно време е имало стотици хиляди такива сборници. До нас са достигнали само четири и те се намират в различни европейски музеи - в Дрезден, Мадрид и Париж. Сборникът от Гролие е с по-ниско качество от другите и мнозина експерти го смятат за фалшификат. Но първите три съдържат много ценно знание - за математиката, астрологията, вселената като цяло и календарите. Нищо чудно това да е петият.
- Имало е хиляди, казваш? - попита Реми.
- Стотици хиляди, по-точно - отвърна той. - Но са възникнали два проблема. Информацията е била записана на хартия, направена от кора на дива смокиня - това е Ficus glabrata. Материята била нагъвана на страници, а самите страници били боядисвани с бяла микстура, нещо като мазилка. Така майте получавали бяла повърхност, на която да пишат. Тази хартия била добра, по-добра от папирус.