Выбрать главу

-      Значи той не би се поколебал да жертва живота си, за да спаси книгата.

Кейн обясни:

-      Представи си, че тук с космически кораби пристиг­нат всесилни човекоподобни същества, които започнат да избиват и поробват всички хора и да издирват и уни­щожават всички компютри, до които се докопат. Хоп, и цялото изкуство изчезва за миг. Висшата математика­та, алгебрата и дори аритметиката изчезват. Те изгарят всички религиозни книги – Библията, Корана, еврейския Талмуд, всичко. Ще пожалят ли философията? Не, цяло­то богатство отива в огъня. Всички поеми и разкази се превръщат в дим. Физиката, химията, биологията, меди­цината; историята на гърците, римляните, китайците и египтяните. Всичко това е унищожено.

-      Същински ужас - каза Реми. Това би означавало връщане в каменната ера.

- Любопитството ми към книгата се засили още повече - каза Сам. - Какво е спасил нашият приятел от пламъците? Какво има тук?

Кейн сви рамене.

-      Ето това ме държа буден цяла нощ.

Някой почука на вратата.

-      Влизай! - провикна се Сам.

Появи се Селма.

-      Закъснях ли много?

-      Не - каза Реми. - Професор Кейн, това е Селма Уондраш, която е така добра да работи за нас като главен изследовател. Каквато и да е темата, ако не знае отгово­рите, Селма поне е наясно къде могат да бъдат намерени

Кейн се изправи и двамата се ръкуваха.

-      Уондраш, рядко име. Да не би да сте роднина на С. И. Уондраш, която направи много за каталогизирането на кипу - възловото писмо на инките?

-      Аз съм С. И. Уондраш, но проектът „Кипу" приклю­чи преди доста време.

- И оттогава не се наблюдава прогрес при дешифри­рането - каза Кейн. - Вървите и възлите, с помощта на които инките са записвали информация, все още са не­разбираеми за нас.

-      Продължавам да се надявам, че някой ше открие стар испански документ, съдържащ обясненията на инка, относно това как трябва да се интерпретират различните възли и цвета и дължината на вървите.

-      И ние се надяваме - каза Кейн. - Испанците са из­горили хиляди кипу. До нас са достигнали само някол­костотин, но, благодарение на теб, поне знаем какво е налично.

Селма погледна лежащата на масата книга.

-      Междувременно се сдобихме с това.

-      Така е - потвърди Кейн. - Готови ли сте?

Всички кимнаха. Кейн сложи ръкавиците си и вни­мателно отгърна корицата. На първата страница имаше удивителна рисунка. Множество маи, носеши кошници, а край тях войници, облечени в одежди с пера и позла­тени ризници. В ръцете си те държаха щитове и дървени тояги с парченца обсидиан но краищата. На пътя им бяха изобразени растения, обозначаващи вероятно джунгли. По-нататък се виждаше планина, а отвъд нея - речна до­лина. Колони глифове покриваха горната една трета от страницата.

-      Невероятно! - възкликна Кейн. - Тази страница е нещо като стилизирана карта. Обозначава пътя от Копан до долината на река Мотагуа, която е в Гватемала. Виж­дате ли този глиф? Това е яакс чич, терминът на маите за „нефрит”.

- Да не би тези хора с кошниците да търсят нефрит? - попита Реми.

-      По-скоро купуват нефрит - отвърна Кейн. – Да, ста­ва въпрос за търговия. Те заменят ценни продукти от джунглата - птичи пера, кожи от ягуар, кока - за нефрит.

Селма добави:

- Този минерал е бил смятан за много ценен в Амери­ка. Най-големите находища са в Бирма, Русия и долината Мотагуа. Картата явно посочва тукашните залежи.

Кейн каза:

- След пристигането на испанците, маите престанали да ходят там и не казвали откъде идва нефритът. А и ис­панците искали само злато и сребро, така че източникът бил забравен. Дълго останал в тайна. През 1952 г. обаче ураган помел долината Мотагуа и по отмитите склонове на хълмовете се появили парчета нефрит с размер на ав­томобил.

Сам каза:

- До 1952 г. никои не е знаел за находището?

-      Абсолютно - отвърна Кейн. - Това е била една от най-важните тайни на маите.

-      А сме разгледали само първата страница! - ахна Реми.

Докато Кейн отгръщаше внимателно страниците, те гледаха слисано образите. Имаше богове и герои, въвле­чени в епични истории за сътворение и разруха. Имаше исторически данни за войната между Тикал и Калакмул, в която Копан бил на страната на Тикал. Кейн не превеж­даше всичко, гледаше само да им изясни каква е основната тема.