След около трийсет страници Кейн попадна на част от рисунка. Тъй като книгата бе нагъната като акордеон, той можеше да разгъва две страници, които да слага хорнзонтално, а после и още две, образувайки по този начин „четворка”. Имаше рисунки на гори, езера, планини. И цялото това нещо бе отрупано с малки рисунки на сгради на маите.
Сам рече:
- Явно е карта. - Посочи един издатък. - Това ми прилича на полуостров Юкатан.
Някои сгради биеха иа очи, поради по-големия си размер.
- Това пък какво е? - запита Сам.
- Глифът казва, че това е Чичен Ица. Това на брега е Зама - древното име на Тулум. По-надолу е Алтун Ха, така че тази секция е Белиз. Тук в Гватемала е Тикал. Ето и Паленке в Мексико.
- Всички места ли са ти известни? - попита Реми.
- Някои са ми известни – Бонампак, Келапак, Копан. Но тук има много повече имена. Има такива, които никога не съм виждал. Според текущата оценка около шейсет процента от градовете на маите са известни и картографирани, тоест над сто. Но това показва... какво? Най-малко триста големи сгради... градове? За много от тях дори не съм чувал. Да не говорим, че са посочени и множество села. Трябва да ги сравня с настоящия опис на населените места.
Кейн погледна часовника си.
- О, не мога да повярвам, че са изминали пет часа, откакто се заехме с книгата. Трябва да се върна в офиса си, за да взема някои неща, а после да се прибера вкъщи и да започна да преглеждам съществуващите места, за да видя кое не е включено. Какво ще кажете да продължим утре?
- Става - каза Реми.
- Ще дойда към обяд. Сутринта имам лекции.
- До тогава - каза Сам. Реми, Сам и Золтан изпратиха до вратата професор Кейн, който се качи на колата си и си замина.
8.
Ла Хоя
В десет часа на следващата сутрин Сам и Реми бяха на първия етаж н работеха на компютрите си. Проучваха различните аспекти на цивилизацията на маите. Докато обмисляше прочетеното току-що, Сам стрелна с очи Реми. Тя носеше нефритенозелена рокля от лен и памук, която подчертаваше очите и косата ѝ, и чифт кожени сандали „Маноло Бланик”. Золтан лежеше в краката на Реми, примигвайки доволно. Кучето изведнъж изръмжа гърлено и се изправи. Мина по коридора, застана пред двойната врата и впери очаквателен поглед в нея. Реми го последва, като докато вървеше, хвърли едно око npез прозореца.
- Сам! - провикна сс тя. - Имаме посетители.
- О, да не би Дейв Кейн да е подранил?
- Някакви хора с черна лимузина. - Сам вече крачеше към входната врата, когато звънецът иззвъня.
Реми отвори.
- Здравейте, с какво мога да ви помогна?
Отвън стояха жена и трима мъже в черни костюми. Жената беше много привлекателна, с наситено сини очи и златисторуса коса, прибрана в стегнат кок. Беше облечена в скъп син костюм. Пристъпи напред, протегна ръката си и каза:
- Аз съм Сара Алърсби. Госпожа Фарго. Реми, предполагам? - От британския ѝ акцент лъхаше висока класа.
- Ами, да - смънка Реми. - Мога ли с нещо...?
Сара Алърсби каза:
- Моля наричайте ме „Сара”. А тези господа са мои адвокати - Роналд Файф, Карлос Ескобедо и Джейми Салазар. Може ли да влезем?
Реми отстъпи назад и се ръкува с адвокатите, после четиримата влязоха във фоайето на първия етаж.
Сам чакаше пред отворения портал.
- Аз съм Сам Фарго. Мога ли да попитам какво ви води насам?
- Очарователно. Надявам се, че не възразявате срещу това мое необичайно наминаване, но нещата са неотложни. Живея в Гватемала Сити, но така се случи, че бях по работа в Лос Анджелис миналата вечер, когато чух новините, а не беше удобно да ви звъня по бизнес дела в такъв късен час.
- Ние вече не се занимаваме с бизнес - каза Сам.
- О, какви щастливци! Аз съм аматьор археолог и колекционер, специализиран в Централна Америка, но имам и редица досадни отговорности.
- Какво сте чули? - попита Реми.
- Чух, че сред откритите от вас неща край вулкана Таканя в Мексико има едно скъпоценно гърне от Копан. - След кратко мълчание добави: - Както и книга на маите.
- Интересно. - Сам едва успя да прикрие изненадата си. - И къде чухте това?
Тя се подсмихна лекичко.
- Ако започна да разкривам конфиденциалните си източници, те не само ще престанат да са конфиденциални, но и източници ще престанат да бъдат. Ще ме намразят.
- А техните източници ще намразят тях - каза Сам.
- И така надолу по веригата. Трябва да защитаваме цяла екосистема.