Реми усети как неловкият момент се проточва, превръщайки се в същинско изпитание, освен това нещо в тона или миризмата на жената бе накарало Золтан да настръхне. Реми го потупа по главата, за да го успокои, и каза на жената:
- Моля, заповядайте.
Сара Алърсби погледна часовника си, докато, следвайки Реми, вървеше към голямата дневна на първия етаж. Сам подкани гостите да се настанят на кожените кушетки, разположени около голяма стъклена маса за кафе, на няколко крачки от която имаше панорамен прозорец, гледаш към Пасифика.
- Питие?
- Чай за всички нас, бих предположила - каза Сара. Тримата адвокати си затраяха, може би бяха свикнали тя да им се налага. Сам усети, че тя иска да разкара Реми от стаята, за да може да заговори за бизнес.
Реми отсъства не повече от минута. Когато се върна каза:
- Селма ще донесе чая. - Золтан бе излязъл заедно с нея. Когато тя седна, той зае поза сфинкс в краката ѝ, с изправена глава и наострени уши, следейки случващото се с немигащите си жълточерни очи. Реми усети, че е напрегнат и го почеса по врата, но той си остана на тръни - беше готов за атака. Тогава Реми улови погледа на Сам.
Сам кимна лекичко. Двамата знаеха, че при такива посетители Золтан няма как да не е нащрек.
- Това е Золтан. Не се смущавайте от него. Много е послушен. Какво можем да направим за вас, госпожице Алърсби?
- Дойдох при вас, защото реших, че няма да имате нищо против да ми покажете какво сте открили край вулкана. - Тя се подсмихна. - Имам предвид сборника, разбира се.
- Че кой е казвал, че има сборник? - каза Реми.
Сара Алърсби стрелна с поглед единия от адвокатите си, а Сам и Реми доловиха в жеста ѝ леко раздразнение, което би убягнало на повечето хора.
- Ще бъда пределно открита - подхвана тя. - От различни източници имаме потвърждение, че сте се сдобили с истински сборник на маите. - Усмихна се и погледна Реми.
Реми срещна погледа ѝ, но не каза нищо. Золтан реагира по същия начин.
Сара продължи да упорства:
- Докато вие се спотайвахте, доктор Кейн се е обадил на няколко местни и чуждестранни учени - лингвисти, археолози, историци, геолози и биолози. Той им е разказал какво е видял и какво би могло да се открие в останалата част от сборника. Така че знам горе-долу толкова, колкото и вие знаете. Той на практика е обявил публично, че не става въпрос за фалшификация, а за оригинална пета книга.
Реми попита:
- Защо някои от тези хора са споделили тъкмо с вас какво са си говорили с Кейн?
- Не съм останала с впечатлението, че са споделили само с мен. Аз просто действам по-бързо от другите - каза Сара Алърсби. - Аз и моето семейство контролираме голяма част от парите, отиващи за субсидии и дарения за университетите. Понякога давам ясно да се разбере че имам интерес към притежанието на определени неща, ако такива се появят. Естествено, без значение кой е собственикът на обектите, те ще бъдат съхранявани в музеи и университети. За някои хора е от значение кои са избраните.
- Професор Кейн наясно ли е, че неговите колеги са предали на вас информацията, която им е споделил? - попита Реми.
Тя се засмя.
- Няма как да знам това. Предполагам, че той има свои лични покровители и източници на финансиране, на които е казал каквото е сметнал за необходимо. - Усмивката ѝ приличаше на гримаса. Очите ѝ ставаха още по-студени, когато погледнеше Реми.
Сам стигна до извода, че госпожица Алърсби е смятала да го заслепи с красотата си и да остави „невзрачната” му съпруга на заден план. Тя не бе успяла да се нагоди към това да е втората по красота в стаята, а и не ѝ харесваше, че двама човека я обсипват с въпроси. Като че ли се опитваше да накара егото си да се спихне леко.
- Не си въобразявам, че съм единственият непрофесионалист, който знае. Тъкмо затова дойдох незабавно. Доста дълго пътувах. Бихте ли ми я показали, моля? Смятам стана ясно, че няма основания да криете от мен. Тайната е разкрита. А аз съм човек, който дава мило и драго за опазването на незаменимите съкровища - похарчила съм милиони долари за това.
Сам погледна Реми, която кимна лекичко.
- Добре - рече той. - Но трябва да сме много предпазливи. Само първите страници бяха разлистени. Не бива да разлистваме повече, защото има опасност повърхностите да се слепят, а това от своя страна да доведе до увреждания. Тези няколко страници ще свършат работа.
- Съгласна - каза тя. Къде е книгата? - Тя заоглежда обширното помещение с такава страст в очите, че Сам се почувства неловко.
- Гърнето и сборникът са в стая с контролирана среда - каза Реми. - Там долу е. - Тя и Золтан тръгнаха към вратата. Отключи я. - Опасявам се, че има място само за двама човека. Можем да влезем на смени.