- Дошли са за книгите. Не ги разбират, освен това някой им е казал, че там пише само за злини и магии. Канят се да издирят и изгорят всички книги, които притежавате.
Хората замърмориха, на лицата им се изписа смайване. Новината им се струвашс абсолютно неразбираема, сякаш някои бе дошъл да отсече дърветата, да пресуши реките или да затъмни слънцето. Очевидно смятаха, че това е проява на чиста злоба, която няма да донесе нищо хубаво на войниците.
- Какво да направим? - попита Кукулкан. - Да се бием?
- Можем единствено да се опитаме да спасим някои от книгите. Вземете най-важните от тях и ги скрийте далеч оттук.
Кукулкан махна на сина си Тепеу - трийсетина годишен воин. ползващ се с голямо уважение. Двамата си побъбриха шепнешком. Тепеу кимна. Кукулкан се обърна към Лас Касас:
- Нещата са ясни. Трябва да спасим онази, която ти дадох да разгледаш. Тя струва повече от всички други взети заедно.
Лас Касас се обърна и понечи да тръгне no пътеката. Тепеу внезапно се озова до рамото му.
- Да побързаме, иначе ще я намерят - каза Тепеу. - Гледай да не изоставаш! - Хукна по пътеката.
Тепеу тичаше така, сякаш можеше да вижда в тъмното, а фактът, че силуетът му бе сравнително ясно различим, даваше възможност на Лас Касас също да напредва бързо. Не пестяха сили и скоро щяха да стигнат до мисията. Когато излязоха на равното, Лас Касас видя, че група войници вървят по главния път към индианското поселище.
Лас Касас не изпитваше никакво желание да гледа войниците. Той бе участвал в изтреблението на индианците тайно на Испаньола и имаше представа какво ще последва. Първата група войници нахлу в една от хижите.
Минута по-късно бе открита книга на маите. Някакъв човек каза на езика чолан:
- Спасих тази от град Копан! - Изстрел на аркебуз разтресе земята и ято папагали излетя във въздуха сред суматоха от размахващи се криле и писъци. Мъжът падна мъртъв пред колибата си.
Когато Лас Касас и Тепеу навлязоха в слабоосветения район зад мисията, монахът се замисли за семейството на Тепеу. Кукулкан бе висш жрец, учен. Семейството му имаше царско потекло. Когато болест уби предишния водач, той бе избран за негов заместник. При напускането на родното място той и Тепеу се бяха отказали от красивите си, украсени с пера одежди, но Тепеу продължаваше да носи тъмнозелени обеци от нефрит, гривни и огърлица, каквато се полага само на аристократ.
Докато тичаха зад сградите, към жилищните помещения на доминиканците, видяха, че от мисията излизат войници, мъкнещи различни езически предмети - книги, церемониални пособия и дърворезби - право към кладата.
Книгите на маите представляваха дълги, нагънати ивици, изработени от вътрешната кора на дива смокиня. Повърхността за писане бе бяла, а използваните багрила имаха естествен произход. Войниците хвърлиха в огъня намерените от тях книги. По-старите бяха много сухи и лумнаха веднага - стотици страници, кътани старателно столетия, отидоха за миг в небитието. Лас Касас знаеше, че в тези книги има какви ли не неща. Кукулкан му бе казал, че някои съдържат математически трактати, астрономически наблюдения, карти на изгубени градове, забравени езици, укази на крале. За нула време старателно вписваната информация се превърна в искри и дим, издигащи се към нощното небе.
Тепеу се придвижваше бързо и уверено в мрака. Той отвори голямата дървена порта на църквата и се вмъкна вътре. С черното си расо Лас Касас бе почти невидим в сенките. Малко по-късно монахът настигна индианеца.
Поведе Тепеу по пътечката към олтара, а после надясно. Там бе вратата, водеща към хранилището за церемониални одежди. Осветени от мъждивата лунна светлина, процеждаща се през високите прозорци, те крачеха покрай висящите на стените роби. Подминаха сандъка, където се съхраняваха най-неустойчивите на влага дрехи. Монахът заведе Тепеу до малката врата в другия край на помещението.
Напуснаха църквата и влязоха в сводестото помещение, където бяха килиите на монасите. Минаха боси по тухления коридор, защото се опасяваха някой да не чуе шляпането на сандалите им. Когато стигнаха да кабинета на Лас Касас, Тепеу отиде до грубото работно бюро, където лежеше книгата. Вдигна я внимателно и се вторачи в нея с набожен поглед, сякаш приветстваше човек, когото е смятал за загубен вовеки.
Тепеу огледа стаята. Лас Касас разполагаше с индианско гърне, на което бяха изобразени сцени от ежедневието на крал на маите. Монахът го бе завъртял така, че да се вижда ритуалното къпане, а не пробождането на езика с цел жертвоприношение. Гърнето, където той държеше запасите си от прясна вода, бе снабдено с ремъци, които позволяваха на прислужника-индианец да го носи.