Сара Алърсби каза:
- Не се притеснявайте. Те не са тук за това. Не им трябва да я виждат.
Тя влезе, следвана от Сам и Реми, която секунда по-късно затвори вратата. Реми си сложи ръкавици, отиде до шкафа и извади гърнето.
Очите на госпожица Алърсби се разшириха.
- Невероятно! Явно е класика от Копан. - Погледна редиците шкафове със стъклени вратички; приличаше на разглезено дете, което вече се е отегчило от подаръка, който е получило. - А сборника?
Сам и Реми се спогледаха, сякаш си задаваха взаимно въпроса: „Наистина ли трябва да направим това?”. Сам отиде до един от шкафовете, отключи го и извади сборника. Занесе го на масата, а тялото на Сара Алърсби се извърна към него като привлечено с магнит. Тя се приведе над артефакта, още малко и идеше да го докосне.
- Моля внимавайте, не го докосвайте - каза Реми.
Сара само изсумтя.
- Отворете го!
Сам нахлузи ръкавици, като ги огледа, за да се убеди, че по тях няма гънки.
- Отворете го! - повтори Сара.
Сан отмести корицата и отдолу се показа страницата с нефритените находища в долината Мотагуа.
- Какво е това? - попита Сара. - Нефрит ли е? Вероятно група хора от джунглата отиват в долината Мотагуа да купуват нефрит.
Когато преминаха към следвашата страница, тя показа нови признаци на въодушевление.
- Мисля, че това е част от Попол Вух - каза тя. - Митът за сътворението и т.н. Ето три змии с пера. Ето трима небесни богове.
Когато стигна до края на секцията, Сам спря, затвори книгата и я прибра в стъкления шкаф, заключвайки го старателно. На Сара Алърсби ѝ отне известно време да се окопити, връщайки се бавно от света на сборника.
Отидоха в дневната, където Селма сервираше на адвокатите чай и малки сладки. После Селма сервира и на Алърсби и на Фарго. Золтан приседна до Реми и се вторачи в четиримата посетители.
- Е, много вълнуващо беше - подхвърли Сара. - Чак такова нещо не бях очаквала. Дори всичко останало да е само бели листа, пак е впечатляващо. - Отпи от чая си. - Бих искала да направя първоначална оферта. Пет милиона долара как ви се виждат?
- Не продаваме нищо - отговори Реми.
Сара Алърсби настръхна. И второто от двете и най-добри оръжия не бе довело до резултат. Не бе успяла да впечатли с външния си вид. А сега, на всичкото отгоре, ссмейните пари не предизвикаха страхопочитание. Реми безцеремонно бе отхвърлила офертата.
- Защо не, по дяволите!
- Първо на първо не принадлежи на нас. Принадлежи на Мексико.
- Вие май се шегувате. Прекарахте я незаконно през границата. Във вашата къща е, във ваше владение. Защо сте си навличали неприятности, защо сте рискували да бъдете вкарани в затвора, ако не я искате?
Сам обясни:
- Ситуацията бе критична. Направихме каквото е по силите ни да предпазим находката. Можехме единствено да изнесем всички движими вещи от светилището, преди то да бъде опоскано от крадци или разрушено от земетресения н вулкани. Убедихме местните хора, че трябва да защитават мястото. След като експертите проучат и консервират сборника, той ще бъде върнат обратно в Мексико.
Сара Алърсби се приведе напред, сякаш се канеше да се изплюе.
- Седем милиона?
- Може ли? - попита Файф, британският адвокат. - На практика никой не знае, че сборникът е у вас. Само трябва да подпишете договора за продажба и съглашението за конфиденциалност, и парите ще бъдат прехвърлени в банка или група банки, по ваш избор, през следващите няколко часа.
- Не продаваме нищо - каза Реми.
- Внимавайте - изсъска Сара. - Когато изляза през онази врата, това ще означава, че не можем да се споразумеем. Тъй като не се посвенихте да изнесете находката тайно от Мексико, приемам, че драпате за по-висока цена.
Мексиканският адвокат, Ескобедо, каза:
- Уверявам ви, тази процедура е най-правилната. В някакъв момент мексиканското правителство ще прояви интерес. А ние сме по-добри в преговорите от вас. Появили сте се в мексиканските вестници. Щом сборникът с у вас, значи сте го откраднали от светилището край Таканя. Ако госпожица Алърсби стане собственик, тя ще ;оже да каже, че го е придобила от другаде, например от някоя от плантациите си в Гватемала. А Таканя е близо до границата с Гватемала. Няколко метра насам или натам и пренасянето на сборника става абсолютно законно.
Салазар добави:
- Ако си мислите, че сборникът ще бъде заключен някъде и учените няма да имат възможност да го проучат, жестоко се лъжете. Сборникът ще бъде изложен в музей и учените ще могат да кандидатстват за достъп до него, както е навсякъде по света. Госпожица Алърсби просто иска да е законният собственик и е готова да ви плати, така че срещу вас да не бъдат завеждани дела.