- Много съжаляваме - каза Сам, - но не можем да продадем нещо, което не е наше. Сборникът трябва да отиде при мексиканското правителство. Вярвам, че в него има информация, която, попадайки у крадци, грабители или археолози любители, може да доведе до унищожаването на важни археологически обекти. Ние не просто отхвърляме вашата оферта, ние отхвърляме всички оферти.
Сара Алърсби погледна часовника си.
- Време е да тръгваме, за съжаление. - Тя въздъхна. - Направих ви такава шедра оферта, защото не ми се чака години, за да купя на търг книгата от някоя мексиканска институция. Но шом се налага да чакам, ще чакам. В един момент рационалността надделява и бюрократите разбират, че по-добре да имаш цяла нова библиотека, отколкото някаква стара, разпадаща се книга. Благодаря за чая.
Тя се обърна и с бърза крачка излезе. Адвокатите се втурнаха след нея, едва успяха да стигнат навреме до лимузината, за да отворят задната врата пред шефката си.
Реми каза:
- Имам странно чувство по отношение на нея.
- Аз също.
Золтан погледна през прозореца, фиксира лимузината и изръмжа.
Сам и Реми се върнаха в стаята с контролирана среда, сложиха си отново хирургическите ръкавици, взеха гърнето и сборника и ги изнесоха. Минаха през тайната врата библиотека, слязоха по стълбището и отидоха в новопостроения стрелкови полигон. Сам отвори шкафа за оръжие, сложи в него гърнето и книгата, затвори вратичката и завъртя диска на ключалката.
Когато се върнаха горе, Реми попита Селма:
- Новите охранителни системи действат ли вече?
- Да.
- Добре. Но не нощувай тук. Задействай всички системи и се прибери в апартамента си. Тази нощ ще има опит за влизане с взлом.
Беше едва единайсет без петнайсет, така че Сам и Реми се качиха на колата си и се отправиха към кампуса на Калифорнийския университет. Паркираха на паркинга пред департамента по антропология.
Когато се приближиха до кабинета на Дейвид Кейн, вратата се отвори и излезе студент, който се взираше мрачно в някакъв документ. Кейн каза на студента:
- Просто оправи библиографията и бележките преди да го предадеш. - Видя семейство Фарго и рече:
- Сам! Реми! Какво става? - Направи им знак да влязат в кабинета, затвори вратата и разчисти купчините книги, струпани на седалките на двата стола. - Мислех да се срещнем в къщата ви.
Сам каза:
- Преди около час ни посети жена на име Сара Алърсби.
- Не, не.
- Познаваш ли я? - попита Реми.
- Знам само каква репутация има.
Сам продължи:
- Явно е била захранена с информация от най-малко един от твоите колеги. Предложи ни седем милиона долара за сборника. Знаеше какво има в него.
- О, не! - изпъшка той. - Споделих само с хора, които мислех за сигурни. Не взех под внимание изкушенията, които човек като нея може да предложи.
- Какво знаеш за нея? - запита Реми.
- Знам повече, отколкото ми се иска. Тя е от типа хора, които вече над сто години пълнят гигантските си къщи в Европа и Северна Америка с откраднати артефакти. През деветнайсети век те посещаваха слаборазвитите страни и изземаха оттам каквото си поискат. През двайсети век плащаха на галериите огромни суми за обекти, изровени от обирджиите на гробове. Купувайки част от предметите, те създадоха пазар за още. Не им пукаше какви са предметите, откъде са взети и как са придобити. В днешно време, който се стреми да открие нещо свято, не копае и не обикаля музеите. Той отива в домовете на знатните фамилии, забогатели преди стотици години.
- Алърсби такива ли са? - попита Реми.
- Те са от най-лошите - каза Кейн. - Занимават се с такива неща, откакто британците завзеха Индия. Допреди трийсет години никой не гледаше с лошо око на тях. Дори сега, ако един ценен предмет е напуснал страната-източник преди подписването на договора на Обединените нации през 70-те години, можеш да правиш с него каквото си поискаш - да го задържиш, да го продадеш или да го сложиш в басейна за птици в градината си. Тази вратичка в закона съществува, защото богаташите, в това число Алърсби, упражняват влияние върху правителствата на страните си.
- Сара като че ли приемаше за нормалиа идеята, че сме изнесли сборника от Мексико, за да го продадем - каза Реми.
Той поклати глава.
- Каква ирония! Чувал съм, че британските таблоиди са изхабили доста мастило, за да разкажат какви простотии е правила в Гърция и на Лазурния бряг. Но стореното от нея в Гватемала е направо нетърпимо.