- Идеята ми изглежда добра - каза Сам. - Провери каква е възможността да я заключим в кампуса. Ако прецениш, че няма опасност, ще го направим. Ако ли не, ще наемем обща депозитна кутия в банка и ти ще работиш там.
- Добре - отвърна Кейн. - Ще поговоря с декана и ще ви предам какво е казал. Кога можете да отидете в Гватемала?
- Утре - отговори Сам. - Ще потвърдим, че обектът съществува и ще се приберем.
- Ако всичко върви по план, това лято ще можем да организираме голяма експедиция, чиято цел ще е да открие някой от големите градове, посочени в картата. Няма да е зле и вие да дойдете. Вашето присъствие ще е чест за мен.
- Ще помислим по въпроса - каза Реми, - След края на настоящата проучвателна мисия.
Сам и Реми прекараха остатъка от деня в подготовка на пътуването до Гватемала. Приготвиха багажа си, поръчаха подходящо водолазно оборудване и планираха всички етапи. По едно време се появи Селма.
- Сдобих се с разрешителните, които искахте.
- Какви разрешителни? - попита Реми.
- За носене на огнестрелно оръжие в Гватемала. Това са копията, оригиналите ще ви чакат в хотела ви в Гватемала Сити. Между другото става въпрос за скрито носене, под дрехите. На онези, които демонстрират, че са въоръжени, не се гледа с добро око. Вероятно заради приключилата наскоро гражданска война.
- Благодаря, Селма - рече Реми.
- Освен това прехвърлих джипиес карти на района Алта Веракруз във вашите сателитни телефони. Трпбва да запомните координатите на мястото, защото тях не исках да ги вкарвам. Записах номерата на американското посолство, на консулството в Гватемала Сити и на местната полиция. Напоследък в района се извършват много престъпления, а и някои американци изглеждат апетитни хапки, що се отнася до отвличания за откуп.
- Ще внимаваме - обеща Реми.
- Моля, постарайте се. Не се обиждайте, но вие двамата дори изглеждате богати. Радвам се, че взехте дрехите, които използвахте по време на доброволческата мисия в Мексико. Не показвайте екипировката си.
- Благодаря за напомнянето - каза Сам.
- И още нещо - продължи Селма. - Дейв Кейн казва, че от университета са му предоставили подходящо място, където да работи по сборника. Истински сейф в архиварския отдел и прилежащата към него стая. Вечер, след като приключи работата си, ще може да заключва книгата.
- Идеално - каза Сам.
Реми обяви:
- Сега е наш ред да ти напомним, че трябва да внимаваш.
- Точно така - потвърди Сам. - Ако някой от вас усети, че го наблюдават или следят, никакво ходене в университета, палите колата и право в полицейското управление.
- Не се тревожи - отвърна тя. - Приятна екскурзия! Обаждайте се често, и се върнете възможно най-скоро. Обещавам, че Золтан ше се чувства като на курорт.
След по-малко от дванайсет часа Сам и Реми се качиха на самолета за Гватемала Сити.
10.
Гватемала Сити
След кацането в Гватемала Сити Сам и Реми минаха през митницата. Тъкмо се канеха да напуснат самолетния терминал, когато сателитният телефон на Реми зазвъня. Тя отговори, казвайки:
- Здрасти, Селма. Май си проследила самолета ни.
- Разбира се. Открихме нещо невероятно, за което държа да ви информирам.
- Какво е то?
- Спомняш ли си издатината от вътрешната страна на корицата на сборника?
- Да. Беше с правоъгълна форма. Помислих си, че е кръпка.
- Не, лист хартия е, сгънат, мушнат под външния слой и покрит с кора от смокиново дърво. Двамата с Дейвид го извадихме преди два часа. Писмо, написано с черно мастило, на испански. Ето текста: „До всички мои сънародници, бъдете благословени. Настоящата книга и другите книги на маите се отнасят до историята им и наблюденията им за света. Те нямат нищо общо с дявола. Трябва да бъдат опазени, за да можем да разберем нашите подопечни - маите.
- От кого е? - попита Реми.
- Ето я и изненадата. Подписано е така: „Брат Бартоломе де Лас Касас, игумен от Рабинал, Алта Верапаз...
- Лас Касас? Онзи Лас Касас?
- Да, мъжът, който убеди папата, че индианците са разумни същества, притежаващи души. На практика той въведе термина „човешки права”. Дейв Кейн се разтрепери от вълнение.
- Посочена ли е дата?
- Да. 23 януари 1537 г. Все още не знаем всичко за сборника, но вече имаме двойно потвърждение за това кога е бил скрит. Лас Касас явно е държал книгата да бъде запазена, а човекът, когото открихте в светилището, е бил преносител.
- Фантастично! - извика Реми. - Непременно да направите копие.