- Лек път. Просто трябваше да ви информирам за това. Между другото колата ви е паркирана на паркинга на хотела, за сеньор де Ла Хоя. Поръчах я онлайн, така че я огледайте добре преди да напуснете цивилизацията.
- Непременно - потвърди Сам. - Ще се чуем пак скоро.
Сам и Реми се настаниха в хотелския апартамент, резервиран от Селма, и прибраха документите и екипировката, които ги чакаха там. После слязоха на паркинга зад сградата, за да огледат колата. Десетгодишен джип чероки, доста очукан. Беше боядисан с четка в мастилено-зелено, но под олющената боя се виждаше оригиналният цвят - червен. Подкараха го и обиколиха с него квартала - със затворени прозорци, за да могат тренираните уши на Сам да доловят евентуални „лоши” шумове. Накрая спряха, вдигнаха капака и огледаха ремъците, кабелите и акумулатора, и провериха нивата на течностите. Сам пропълзя под шасито, инспектира го, след което каза:
- Не е прекрасно, но не е и зле.
Задната седалка и багажника предлагаха предостатъчно място за екипировката, която възнамеряваха да вземат със себе си. Спряха на една бензиностанция, заредиха с гориво, купиха две метални туби с вместимост пет галона, които също напълниха.
Вечерта вкараха в картите маршрута си - по магистрала 14 Н към Кобан, в северната част на областта Верапаз, а после към Ксуктзул в областта Рио Канделария.
Рано сутринта натовариха екипировката си, включително водолазната, и големите раници, натъпкани с чисти дрехи и провизии. Бяха се въоръжили с по два деветмилиметрови пистолета „Смит енд Уесън”, единият от които лежеше в джоба на раницата, заедно с шест заредени барабана, а другият бе мушнат зад колана, под размъкнатата риза.
Старият джип като че ли се задъхваше по пътя. Надморската височина на Алта Верапаз варираше от 300 до 3000 метра. От време на време така се разтрисаше, сякаш за осите му бяха завързани въжета, дърпащи го нагоре. Друг път се накланяше напред и Сам стискаше здраво кормилото. Спираха в малки градчета да похапнат и да се облекчат. Реми, на която напоследък често ѝ се налагаше да използва испанския си, разпитваше какви са пътищата. При едно от спиранията Сам попита:
- Какво мислиш за досегашните ни приключения? Хубаво е, че изкачихме вулкан и че бачкахме като луди в различни населени места.
- Защо?
- Сега тялото ми знае, че каквото и да е изтърпяло до момента, трябва да се наслаждава на всяка секунда, защото когато всичко приключи, животът може да стане много по-труден.
В Кобан пренощуваха в един малък хотел. Спаха като къпани. Станаха рано, за да се приготвят за пътуването до Ксуктзул. Хората, с които се срещаха, очевидно бяха метиси - потомци на маи и испански нашественици. Знаеха, че колкото повече се отдалечават от големите градове, толкова по-често ще попадат на места, където не само не се говори английски, но дори испански не се говори. С всяка изминала миля пътищата ставаха все по-неравни и по-тесни.
Реми погледна картата, а след това и часовника си.
- Скоро ще стигнем в Ксуктзул.
Пет минути по-късно прекосиха селото. Беше дълго не повече от сто метра.
В края му спряха, слязоха от джипа и застанаха на чакълестия път. Спогледаха се. Тишината бе всепоглъщаща. Някъде в далечината излая куче и магията се развали. Няколко човека излязоха от къщите си и се вторачиха в тях - явно им бе любопитно. Не след дълго загубиха интерес и се прибраха по домовете си.
Чакълестият път постепенно се превърна в път с коловози.
- Надявам се, че джипът ще се справи. Поне има път, но скоро ни очаква голямо друсане - каза Сам.
- Дано се движим в правилната посока. Не ми се ще да си проправям път през джунглата. Мачете се носи само за шоу, нали? - Реми вдигна очи към небето, после се загледа в Сам. - Слънцето е високо, до залеза остават поне шест часа.
Пиха вода от манерките си, извадиха две мачетета и ги сложиха до себе си. Обаче все още можеха да използват джипа.
Сам периодично поглеждаше джипиеса на телефона си, за да се увери, че се движат в правилната посока. Пътят се виеше нагоре, отвеждайки ги към високопланинските части на Алта Верапаз. Малко преди мръкваме спряха и опънаха палатката си, като покриха входа ѝ с мрежа, за да се предпазят от насекомите. Сготвиха две дехидратирани порции на малкия огън, хапнаха и си легнаха. На сутринта тръгнаха да търсят вода. Намериха няколко галона в един кух пън. Напълниха две пластмасови туби, после пуснаха в тях пречистващи таблетки военно производство. Метнаха тубите в багажника на джипа.
В продължение на пет дена правеха едно и също - пътуваха, като често хвърляха по едно око на джипиеса, за да се уверят, че не са се отклонили. Вече бяха далеч от населени места и единствената им компания бяха тълпи бърборещи маймуни, виснали на дърветата, ята едри птици, прелитащи на зазоряване и по здрач, и множество дребни пиленца, цвъртящи в шубраците. На третия ден пътят ги отведе на върха на един висок хълм. Долу се виждаше долина, обградена от по-ниски хълмове, а отвъд нея - нещо като сечище.